Проекти за близо 320 000 лв.  на културните институти и училищата по изкуствата в Пловдив са одобрени и финансирани от Национален фонд “Култура” по „Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и културни институти”.

Държавна опера-Пловдив получава 64 736 лв. За „Другата опера” - лаборатория за развитието на нови дигитални изразни средства за музикално-сценичните изкуства. Проектът е за създаване и техническо оборудване на лабораторна сцена за обединение на дигитални и изпълнителски изкуства чрез изучаването на нови изразни средства като 3D проекции, виртуална реалност, музикален дизайн и тяхното приложение в създаването на музикално-сценични спектакли. Дейността ще се извършва успоредно с обучението на млад творчески екип - аниматори, програмисти, сценографи, тонрежисьори. Творческият резултат ще бъде обединен в мултижанров спектакъл „Вратите на съня” за нова публика.

Общински институт  „Старинен Пловдив”  ще бъде подкрепен с  52 170 лв. за обживяване на недвижимото културно наследство на Античен театър чрез прилагане на иновативни и прогресивни технологии.  Както вече ви разказахме пространството под орхестрата на Античния театър да бъде отворено и ще оживява с мултимедия, холограми. Има данни че там са стояли гладиаторите преди да излязат на сцената.

51 750 лв. е спечелил екипът на Народна библиотека „Иван Вазов” с проекта си „Внедряване на система за съхранение и опазване на специални библиотечни колекции”.

Проектното предложение включва оптимизация на пространството за съхранение на "Архив на българска книга" чрез закупуване на система от стелажи и подобряване на осветеността на помещението. Подреждането на фонда и добрата система за съхранение ще доведат до подобряване качеството на обслужване и до потенциално нови читатели. Независимо от факта, че са заложени дейности по обучение на потребители с дигиталната библиотека, е възможно те да са част от регулярния календар на библиотеката.

Държавен куклен театър е финансиран с 51 383 лв. за „Възстановителен план на ДКТ-Пловдив за анализ на публиките, определяне на постпандемичните тенденции в потреблението на културна продукция и изграждане на иновативна комуникационна стратегия”.

Проектът цели да подпомогне възстановяването на нарушената в пандемията комуникация с публиките на театъра. Предвижда задълбочено маркетингово проучване, което професионално да дефинира и сегментира в таргет групи настоящата и потенциална публика и да определи нагласите ѝ към театралните изкуства сами по себе си, както и в конкуренция с други. Проектът предвижда няколко дейности, които да бъдат активни в различна степен и насоченост, в пряка зависимост от резултатите от изследването.

Природонаучният музей ще открие жива експозиция „Антарктида”, а отпуснатите средства за това са 47 920 лв.

Проектът цели да надгради капацитета на музея  чрез изграждане на първата в Европа експозиция от живи екземпляри, редки видове риби и безгръбначни от Антарктическия континент. Проектът е иновативен и включва изграждане на експозиция, доставка на живи екземпляри от българските учени полярници от Антарктида, провеждане на Фестивал, създаване на специфично съдържание за експозицията и работа с целеви публики, повишаване квалификацията на екипа на музея и изграждане на партньорства за устойчивост.

Комисията отбелязва, че новата експозиция изисква съгласуване с Министерство на културата. При отчитане на проекта да се представят доказателства за одобрена съгласувателна процедура

Историческият музей е подкрепен с  14 772 лв., с които ще изготви 10 мобилни изложби за важни събития и личности, свързани с историята на Пловдив и мястото му в националната ни история, както и изработка на сувенири, популяризиращи сгради на музея и културни ценности от фонда на музея.

Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов” също ще получи средства за реализацията на живописен пленер с участието на 10 художници от България и Македония. Той е на 14 396 лв.

Обмяната на опит и идеи, споделянето на иновативни, добри и работещи практики приложими в образователния процес насочен към учениците са сред основните очаквани резултати от дейността. Художествената продукция, създадена по време на пленера, може да се разглежда като заявка, показваща посоката, към която съвременните преподаватели ще разкриват и насочват своите ученици.

Детска образователна книжка "Приключения с Аргир"ще изготви екипът на Етнографския музей. Проектът им е финансиран от НФК с 12 760 лв.

Тя ще представи градската култура  тип „Алафранга“, която е характерна за Пловдив и го отличава от останалите градове. Това е преходът между традиционната българска култура и навлизането на европейските порядки – в облеклото, в архитектурата, в музиката и т.н. Помагалото ще бъде с интердисциплинарен характер и ще включва рисуване, четене, писане, математика, естествени науки и др., всички те ще бъдат обединени от етнографията.

Градска художествена галерия  ще получи 5000 лв. за квалификация на екипа. Идеята на проекта е да се повиши и развие капацитетът на служителите, уредници и екскурзоводи. Ще се проведат 10 лекции с петима лектори. Всеки един от тях ще ни обучава в различните периоди в българското изобразително изкуство. Ще има лекции за работа с различните видове публика. Ще има и такива за нормативните документи, които се използват при работата на галериите и музеите.Лекциите ще се провеждат в конферентната зала на галерия „Капана”.

3 894 лв. получава Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” за изготвяне, реализиране и мултиплициране на художествен продукт по повод 100 години от рождението на Патрона на НУМПИ - големия български диригент Добрин Петков (1923 – 1987 г.).

„Пловдивските културни институти и училищата по изкуствата печелят проекти на обща стойност 304 386 лв. от НФК. Искам да поздравя сърдечно екипите на всички общински и държавни културни институти за отдадеността. Зад написването, подготовката и защитата на един проект пред външен донор стои много труд и усилие. В началото на мандата казах, че ще ползваме всяка възможност за външно финансиране. И до днес отдел „Култура“ следи, информира и помага, когато е необходимо при всяка отворена възможност за кандидатстване. Но няма как да не спомена, че днешният успех е в резултат на заедно-то на Европейска столица на културата 2019 г., на политиките, които местната власт води последователно в сферата на културата в последните 10-12 години, въвеждайки конкурсния принцип и критериите за оценка. Вижда се дългият път, който общинските и държавни културни организации в града са извървели, а ефектите от наученото от Европейска столица на културата и при проектната дейност продължават да дават своите плодове няколко години след титлата”, коментира зам.-кметът Пламен Панов в социалните мрежи. Той подчерта, че ресор „Култура, археология и туризъм“ може да се похвали, че вече привлеченото външно финансиране (европейки и национални донори) от проекти стигна 1 000 000 през 2022 г.

 ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Отварят за посетители пасажа на гладиаторите под Античния театърХолограма съживява пред посетителите историята му