Пловдивският панаир в архивите на ЦРУ
„Частни западни компании взеха участие в Пловдивския панаир. Много от техните стоки се предлагаха на твърде ниски цени и привлякоха много посетители. Държавна сигурност конфискува стоките и затвори изложбата с обяснението, че е пропаганда“. Това пише в свой доклад от 18 август 1953 г. резидентът на ЦРУ в Пловдив.
Миналият месец президентът Обама разсекрети 13 милиона страници секретни документи на американския шпионаж. Те могат да бъдат прочетени на:
https://www.cia.gov/library/readingroom/
Името на града под тепетата фигурира в 1607 от публикуваните досега документи. В материалите, които са от 1950-те години, се съдържа обилна информация за Пловдив – карти, транспортни схеми, справки за военния гарнизон, бойните поделения в окръга, съставите на МВР и Държавна сигурност, информация за болниците, училищата, бомбоубежищата, промишлените и селскостопански предприятия и какво ли още не.
Особено любопитство ЦРУ е проявявало към Международния мострен панаир в Пловдив, който заедно с изложенията в Лайпциг и Познан са били най-големите търговски форуми на социалистическия блок. На панаира американците са имали възможност да хвърлят едно око как напредват съветската, китайската и другите промишлености в комунистическите страни. Те са следели кои страни и фирми участват, кои са техните представители, какви стоки показват, сключените сделки, броят и естеството на посетителите.
Един от подробните доклади е посветен на изложението през 1950 г. По това време САЩ налагат търговско ембарго на социалистическите страни и на Панаира в Пловдив същата година пристигат само 136 чужди фирми. Затова пък американците са впечатлени от напредъка на родната индустрия. България за пръв показва цяла серия от строителни и металообработващи машини, мощни пневматични чукове, автоматични перални, дизелови двигатели, електрически и газови компресори, механизирани фурни, хладилници, помпи, резервни части и други.
Между 1947 и 1950 г. производството на селскостопански машини в България се е увеличило шест пъти, се посочва в отчета. В друг документ се обръща внимание на новите бронзови сплави, които са започнали да се произвеждат у нас с помощта на съветските специалисти.
Сериозен пожар унищожи голяма част от сградите в Пловдивския панаир, щетите са за 25 млн. лв. пламнали са складове с памук. За умишления палеж са обвинени затворници, освободени наскоро от лагерите, съобщава записка на ЦРУ от 29 ноември 1954 г.
В друго донесение резидентът съобщава, че през 1953 г. руснаците са се оплакали, че домакините са им предоставили твърде малко пространство за техните стоки. Оплакването им е нелепо, тъй като не могат да използват адекватно дори това място, заключават американците. Те посочват, че показаните от източно-германците стоки превъзхождат по качество продукцията на всички останали комунистически държави.
Факсимиле от разсекретен документ на ЦРУ
ЦРУ са отразили подробно изданието на Пловдивския панаир през 1958 г. Те са филмирали и изпратили в Ленгли информационния бюлетин и целия каталог от 1100 страници, заедно със специалното издание на вестник „Пловдивски панаир“.
Разузнавачите са пояснили, че лек автомобил „Шкода“ струва 34 000 лв, колело - 700 лв, мъжки костюм -700 - 900 лв, цигари - 3,80 лв., руски часовници - 1200-1800 лв., бутилка вино - 14 лв. Официалният обменен курс е 6,80 лв за долар, а на черно американската валута се разменя срещу 9,52 лв. Повечето изложени продукти са копия на стоки, произведени в „свободния свят“, твърдят разузнавачите.
На изложението през 1958 г. са участвали 10 държави и производители от 18 други страни. Водещо място е дадено на СССР, чиито стоки са заемали площ от 5000 кв. м . Най-любопитни за младежите са тогавашните технически средства за забавление.
Показан е за пръв път радиокомбайн „Беларус 3“ - радио, телевизор и грамофон в едно. Наред с него са изложени радиоапаратите „Беларус 57“, „Байкал“, „Турист“ и „Фестивал“; грамофоните „Люкс“, „Жигули“, „Восток 57“ и „Естония“; магнитофоните „Днепър“ и „Елфа 10“. От панаирния вестник може да се разбере и кои филми са прожектирани тогава в киносалоните на Пловдив – „Тихият дон“, „6 часа рано на летището“, „Законът на морето“, „Брачни несполуки“, „Летят жерави“, „Неповторима пролет“.
За развлечение на гостите представления са изнасяли Драматичният театър и Летният театър. В седмиците на панаира е имало концерт на Ирина Чмихова и спектакъл на илюзиониста Мистер Сенко. Едно от сензациите на Пловдивския панаир през 1958 г. е съобщението за изобретяване на незапалима хартия.
„Група учени от Ленинград (дн. Санкт-Петербург) са конструирали машина за производство на хартия, която не гори, не пропуска вода и е издръжлива на киселини. Като суровина за направата на тази хартия се използва памук или азбест. Хартията се произвежда по т. нар. сух метод“, гласи дописката.