Със специална вечер, посветена на живота и творчеството на проф. Светлозар Игов, в Пловдив беше отбелязана 80-годишнината на известния оперативен критик. Събитието беше организирано от редколегията на списание „Страница” и се състоя в Студио 1 на Радио Пловдив, а в залата присъстваха синът, приятели и колеги на професора.

„В нашите разговори, пък и сигурно в разговори с други хора, Светльо Игов върло отстояваше позициите си, които беше заел в написаната от него оперативна критика. В нея той намираше начин на живот. Беше един действително универсален критик, тъй като имаше компетенции в много насоки в литературното творчество, история и теория,” – сподели доц. Гергина Кръстева, която последна от членовете в редколегията на сп. „Страница” се докосва до професора. А най-отдавна до него стига проф. Клео Протохристова, която се среща с Игов на едва 24-годишна възраст. По това време той бил на 29 години.

„Той умееше да споделя радостта на приятелите си, у него нямаше никаква злоба или завист. Оценяваше хората срещу себе си мащабно, но в същото време усещаше тяхната индивидуалност и я подхранваше по много тънък начин,” – разкри проф. Протохристова. Тя разказа три символични истории от общуването си с Игов, които очертават неговата същност на човек и ерудит. Една от тях се развила в първите дни след 10 ноември. Тогава Клео Протохристова и Светлозар Игов се срещнали. Тя  споделила оптимизма си от събитията, а той бръкнал в джоба си и извадил оттам лист с напечатан на пишеща машина текст, който гласял:

Оратори говорят по площадите –

гражданите, въодушевени, ръкопляскат и вече виждат

щастливите дни, които ще започнат да идват.

А зад затворените врати, зад спуснатите завеси

седят онези, които вече отдавна са решили какво може

и какво не може да се случи.

Първоначално Протосхристова посрещнала текста с неприязън, но чак след време осъзнала, че това е било пророчество на Светлозар Игов за други едни събития от зората на демокрацията.

„Когато през 1996 г. стартира списание „Страница”, Светлозар Игов беше може би най-активния член на редколегията. Времената бяха такива, че редакциите в стария им смисъл бяха изчезнали, а екипите се събираха на отделни срещи в някое кафене. Така правехме и ние, а впоследствие всеки един от нас подготвяше по цяла книга. В архива има няколко, подготвени от него,” – коментира доц. Младен Влашки. Той допълни още, че приема отсъствието на Игов на настоящата среща да се дължи на друг спешен ангажимент, който просто го е възпрепятствал в последния момент. Разкри и идеята на сина на професора – Атанас Игов, да се събере в архив творчеството на неговия баща, затова апелира към аудиторията да подкрепи идеята, като предостави материалите, които има у себе си.

На свой ред доц. Борис Минков сподели, че трепетно си спомня Коледата на 1997 г., когато пловдивското литературно издание отбелязва своята първа годишнина. В чест на неговото име – списание „Страница”, както и на първата годишнина всеки от редколегията трябвало да напише по една страница, в която да представи какво е за него Коледа. Тъкмо тогава доц. Минков става част от редколегията.

„Само за индивидуалните общувания на Игов могат да се напишат няколко книги. Беше изключително умощедър към другите и притежаваше вътрешна артистичност, която го отличаваше от другите литератори, защото те я нямат,” – коментира доц. Минков.

По време на вечерта на мултимедийна стена бяха презентирани два откъса от предавания с участието на Светлозар Игов, а едното от тях беше от „Клуб Голямото четене”, където професорът споделя:

„Никой не се ражда с добър или лош вкус. Вкусът се възпитава и се моделира от средата и културата. А това, че чалгата се разпространява, защото имало търсене, не е вярно. Разпространява се, защото трябва да има такова търсене. Културата е много важно звено, защото формира мисленето на обществото. И щом се посяга на нея, значи говорим за посегателство на много дълбоко ниво в обществото.”