Библиотекари от НБ „Иван Вазов” ще свирят за 140-годишнината на най-голямото книгохранилище в България след НБ „Св. св. Кирил и Методий”. Изпълнението на четиримата рокаджии, които са кръстили групата си „Сигнатура”, е част от двудневна празнична програма. 

Тя започва на 14 октомври от 14 часа  с откриването на две изложби. Първата е „Пловдив през обектива  на първите фотографи” и стъпва върху специалния сборник – издание на НБ „Иван Вазов”. В него са събрани творбите на 15 фотографи в периода от 1860-1920 г., когато фотографията е изкуство. 

„Любопитното е, че повечето от тези фотографи са етнически чужденци, но са останали в Пловдив и са свързали съдбата си с града. Идеята е тази изложба да обикаля както институциите под тепетата, така и цяла България”, разказва директорът Димитър Минев. 

Другата изложба е за 140-годишната история на библиотеката и ще покаже документи и ще разкаже истории от всичките й периоди. 

Същинската програма на честванията по случай юбилея е на 15 октомври и започва с ритуал по валидиране на пощенска марка за 140-годишнината. Събитието е в 11 часа, а автор на марката е Вълкан Вълканов. 

Час по-късно започва юбилейна кръгла маса „140 години Народна библиотека Пловдив – от Източна Румелия до обединена Европа”. Модератор е телевизионният журналист Георги Ангелов, а в нея ще участват бившият посланик във Ватикана и Гърция и преподавател в Софийския университет,проф. Кирил Топалов, както и пловдивските учени доц. д-р Михаил Груев – директор на Държавен архив, проф. Мария Шнитер и гл. ас. Младен Влашки – преподаватели в Пловдивския университет. 

„Всички те са израснали в библиотеката, познават нейната история и ще разкажат непознати факти за нея”, каза Димитър Минев. 

Експертите от НБ „Иван Вазов” пък ще покажат една от гордостите си – дигиталната библиотека, чрез която читателите вече имат достъп до милиони документи. Гордостта на екипа е и фактът, че системата позволява търсене по ключови думи, при това и в документи отпреди правописната реформа от 1945 г. 

Всички събития – конференцията , валидирането на пощенската марка и изложбите са във фоайето на Изкуствотеката в НБ „Иван Вазов”. 

Програмата продължава с музикални изпълнения.  От 14 часа на терасата пред сградата започва концертът на преподавателите от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” Велислава Стоянова, Евридика Вълчева, Лусия Велева и проф. д-р Ромео Смилков. 

След тях ще свири Биг Бенд Пловдив с диригент Николай Гешев, а финал на музикалния празник ще сложи концертът на пловдивските библиотекари от „Сигнатура”. Това ще е официалният им дебют пред публика. 

„Щастливи сме, че можем да приобщим към радостта от четенето и общуването с книгата от деца до възрастни. Забелязваме тенденцията все повече млади хора да търсят информация в библиотеката, макар че са от така нареченото Google поколение. Всички събитие в това двудневно честване са и за тях. Могат да ги посетят при вход свободен”, каза директорът на НБ Димитър Минев. 

Той сподели, че в момента над 10 000 читатели ползват фонда на библиотеката. Най-много са били те в периода на управление на Борис Дякович от 1901-1931 г. – 25-30 000. Сега обаче не малка част от читателите си набавят необходимата информация през дигиталния фонд. Колко точно са те, библиотеката ще обобщи информацията в края на годината. 

„Надяваме се да споделим празника с нашите читатели. Ние – библиотекарите от НБ „Иван Вазов”, имаме много поводи за гордост. Фондът ни е изключително богат с над 2 милиона библиотечни единици.  Нашата институция е изключително ценна за книжното и документално наследство. Макар че нямаме статут на второ национално хранилище, ние неофициално сме такова”, каза още Димитър Минев. 

Областната библиотека и музей се създава и изгражда като национална библиотека на Източна Румелия през януари  1879 г. – само месец след откриването на НБ „Св. св. Кирил и Методий”, по личната инициатива и с усилията на видния възрожденски деец Йоаким Груев, тогавашен директор на Дирекцията на Народното просвещение. Тя е първата културна институция в Южна България, която задоволява социалните потребности от образование и наука на новоучредената автономна област и съхранява паметниците на българската писменост и култура. През този период Пловдив е културна столица на целокупна България. Тук живеят и творят Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов. По-късно идват Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов. 

Първостроителите Йоаким Груев, Константин Величков, Петко Каравелов са ярки личности, участвали дейно в учредяването на института, изграждан като общообразователна универсална библиотека с функции на научен институт. Тяхната идея се разгръща в историята на библиотеката до наши дни, за да докаже демократизма, идеализма, далновидността и отношението на високо ерудираната личност към библиотеката и книгата. 

Днес Пловдивската народна библиотека е общодостъпна универсална научна библиотека с фонд от 2 милиона библиотечни документа. Годишно се реализират около  120 000 посещения и се заемат около 295 000 библиотечни документа. Библиотеката притежава богат универсален фонд от научна, художествена литература, ръкописи, палеотипи, старопечатни, редки и ценни издания, богат справочен фонд, български и чужди периодични издания, аудиовизуални и електронни документи, оригинални произведения на изкуството, лични библиотеки.