от Ива Модова

Тя е млада, талантлива и амбициозна. И е от Пловдив, разбира се. Белиана Христова е сред избраните, които успяват да завършат най-престижния университет за музикални изкуства в света - Бъркли*.  Оттам не една и две звезди са започнали своя път към върха.

Бела, както е наричат всички, е на 28 години. Родена е под тепетата, а  родителите й нямат нищо общо с музиката. Като малка свири на пиано, участва във всеки празник на детската градина и училището с песен. Животът я разделя с музиката, когато завършва гимназия. Тогава родителите й казват: „Музикант къща не храни”, и тя записва маркетинг в Пловдивския университет.

Докато е студентка обаче, не се отказва от любовта на живота си. Ходи на прослушвания и конкурси, но тогава идва разочарованието. Тя осъзнава, че много от конкурсите са нагласени. 

През първата година на обучението си заминава за Америка на бригада. Зад океана Бела срещнала човека, който най-много й е помогнал. Жена, която се влюбва в гласа й. Американката е тази, която я мотивира да се занимава с музика.

И така след много уроци и безсънни нощи съдбата я отвежда в Бостън, в Бъркли. Пътят към колежа преминава през оспорвана конкуренция с хиляди кандидати. Пред Бела обаче се изправя един от най-важните въпроси - таксата. Тя се оказала непосилна за семейството.

За да сбъдне мечтата на девойката, американката й става гарант и така до последния й ден в Бъркли е неотлъчно до нея. А Бела й се отплаща с отлична диплома в специалност „Изпълнителско майсторство и Писане и продуциране на съвременна музика”.

А ето какво още разказа Белиана Христова пред репортер на TrafficNews.bg.

- Кога разбра, че музиката е твоят живот?

- На пиано свиря от много малка. Знаех, че ми харесва, но честно казано разчитах нотите бързо и това ме направи мързелива. Когато моите родители видяха, че не свиря много, решиха да ми продадат първото пиано. Разбрах каква грешка съм направила, но вече беше късно. Продадоха го и това ми разби сърцето. От друга страна, се радвам, че се случи, защото така разбрах колко е важна музиката за мен и че искам да се занимавам точно с това. По-нататък пак ми взеха пиано, така че не им се сърдя, няма нищо случайно.

- Откога се занимаваш с музика?

- Уроците по пиано ги почнах на около 6-годишна възраст. Винаги съм обожавала да пея, но първия си урок по пеене взех чак като станах на 16. Дълго време се опитвах да се заблуждавам, че мога да живея и да бъда щастлива, като се занимавам с какво ли не, а музиката оставя като хоби, но лека-полека с времето осъзнах, че не бих могла да живея по този начин и искам музиката да бъде центърът, а не периферията.

- Как успя да стигнеш до най-престижния университет за музикални изкуства в света?

- Дълга история е. Докато бях студентка първи курс в Пловдивския университет (специалност Маркетинг), се записах с моите най-добри приятелки на бригада за Щатите. Първото лято беше много трудно, но Господ си знае работата. Там срещнах и една невероятна жена, която ни прие под крилото си и се грижеше за нас като майка. Когато видя колко много обичам музиката, ми предложи да ми помогне и да спонсорира моето обучение в Бъркли. Колкото и да не ми се вярваше - просто звучеше като история от приказките - се случи. Предполагам, че тя в този момент вярваше повече в мен, отколкото аз самата в себе си. Без нейната помощ и подкрепа нямаше да се справя.

- Труден ли бе пътят? Какви компромиси си направила, за да сбъднеш мечтата си?

 - Най-големият компромис е да съм толкова далеч от семейството и приятелите ми. Животът им тече и се развива и не мога да съм истинска част от него. Понякога е трудно, разстоянието е голямо и животът е много различен, да не споменавам и часовата разлика. Въпреки това вярвам, че постъпих правилно, като послушах сърцето си и тръгнах след най-голямата си мечта.

- Можеш ли да сравниш начина на учене в България и в Америка? Трудно ли е следването в Бъркли?

- Да си в музикално училище, е много трудно - на първо място, хората не си дават сметка. Конкуренцията е смазваща и понякога много обезкуражаваща. Трудът, който се полага, е просто гигантски. Като човек, който е бил и в български, и в американски университет, мога да кажа, че няма база за сравнение. И тук полагах усилия и учех, но не е същото. Първата година, докато се пригодя и свикна, нищо друго не правех по цял ден, освен да уча и да работя над музиката. Непрестанното говорене и слушане на чужд език също уморява допълнително. Сега, като се замисля, не знам даже как съм издържала, но, от друга страна, удовлетворението е неповторимо, така че всяко усилие си струва.

- По време на обучението имала ли си възможност да запознаеш колегите си с България и с нашата култура и фолклор?

- В Бъркли има ансамбъл за музика от Балканите и Близкия изток, където се изпълняват обработки на български народни песни, като Кавал свири, Ерген дедо, Драгана и славей и т.н., така че в тази среда специално нашият невероятен фолклор не е непознат. Както се казва, България е там, където има и един българин. Когато се появиш някъде и общуваш с хора, ти неминуемо се превръщаш във визитна картичка на твоята страна, така че е добре да направиш хубаво впечатление, носиш отговорност до някаква степен.

- Смяташ ли, че в България можеш да се развиеш като музикант?

- Предполагам, че човек може да се развива навсякъде, стига да иска. Пазарът в България е много малък, трудно е да има голямо разнообразие, както тук например. Живеейки тук и завършвайки Бъркли, смятам, че съм по-подготвена за пазара тук, отколкото в България на този етап.

- Къде искаш да продължиш кариерата си?

- На този етап се виждам повече тук, честно казано. Вече имам стартирани много музикални проекти и съм доста заета. Пазарът е гигантски и предлага страшно много на тези, които са готови да работят здраво и не се предават. Имам големи амбиции и мечти. Колкото и изтъркано да звучи, искам да допринеса за името на България тук. Много хора са чували за нашата страна, но не знаят много за нашата култура, история, музика и природа. Тези, които знаят дори и малко, са много впечатлени, което много ме радва.

Живеем в дигиталната ера, животът ни става все по-зависим от смартфони и техника като цяло. Музикалният бизнес не прави изключение. Ако искаш да си успешен, трябва да си в крак с времето, да не пренебрегваш възможностите, които ти дават времената, в които живеем.

Човек може да се образова толкова много, гледайки образователни клипчета например, което само допреди 10 години изобщо не съществуваше, а днес си е цял бизнес. Което ме навежда на най-важното - музикалният бизнес е бизнес на първо място и ако някой не е готов да приеме много насериозно тази концепция, няма да стигне много далеч.

- Над какво работиш в момента?

- Имам доста авторски песни, някои от които са продуцирани и завършени вече, други са в процес на подготовка. Когато са готови, ще ги пусна в iTunes, Soundcloud, YouTube и други мрежи. Надявам се, че някои от песните поне ще стигнат до малка радиостанция, а после кой знае, надявам се и до по-високо. Работя в пиано бар в центъра на Бостън и свиря в още две банди. Спечелих втора награда наскоро в конкурса „American protege“ и се готвя за моето изпълнение в Carnegie Hall през декември.

- Ти участва в галаконцерта за дипломиране 2017 със специален гост Лайнъл Ричи, как се озова до него?

- Всеки студент, който завършва, има право да кандидатства за участие в концерта, накрая се избират само няколко души хора. Имах голямата чест да участвам в концерта и да пея пред Лайнъл Ричи. Най-чудесният начин да завърша обучението си в Бъркли.

- Как виждаш живота си оттук нататък? 

- В момента съм изпълнител в реномиран пиано бар в центъра на Бостън. Преговарям с няколко банди за пианист и вокал, пиша музика. Бих желала да продължа да бъда професионален музикант. Таван няма, всичко си зависи от нас - колко силно искаме нещо и колко здраво сме готови да работим, за да го постигнем.

Музикалният колеж Бъркли се счита за най-престижната институция за музикално образование. Към днешна дата 99 от възпитаниците на Бъркли са носители на общо 229 награди Грами, а 24 от тях са получили 71 Latin Grammy Awards.

Сред възпитаниците на Музикалния колеж Бъркли са световноизвестни имена като Куинси Джоунс, Ал Ди Меола, Стив Вай (Dream Theater, Whitesnake), Даяна Крол и нашумелия южнокорейски рапър PSY ("Gangnam Style").

През 1994 г. Стинг е удостоен от Музикалния колеж Бъркли с докторска степен по музика, а списъкът с известни и доказани музиканти, учили в колежа продължава с носителката на Оскар Мелиса Етеридж, барабаниста на Aerosmith Джоуи Креймър, китариста на Aerosmith Брад Уитфорд, барабаниста на Foreigner и Whitesnake Браян Тичи, американския джаз музикант Гари Бъртън, носител на 6 Грами и много други.