„Днес е денят, в оптиката на който можем да прозрем какви ще бъдем - джуджета или великани, прекрачвайки в утрешния ден. Днес е "Голямата задушница" на духа, наречен  Български“, заяви директорът на Държавен куклен театър - Пловдив Виктор Бойчев в тържественото си слово пред паметника на Христо Ботев в Пловдив. Стотици пловдивчани днес поднесоха цветя и венци пред монумента на поета-революционер и се поклониха пред паметта на загиналите за свободата на България.

На тържествената церемония присъстваха Командването на пловдивския гарнизон, кметът на Пловдив Иван Тотев, председателят на Общински съвет – Пловдив Савина Петкова, зам.-кметове, народни представители, районни кметове, общински съветници, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, ветерани и граждани.

В официалното честване, организирано от Община Пловдив, се включиха и военен духов оркестър, представителен взвод и венценосци от пловдивския гарнизон. Членовете на комитет „Родолюбие“ взеха участие в церемонията, облечени в опълченски униформи. Децата на футболен клуб „Ботев“, облечени в жълто-черни екипи, също поднесоха цветя пред паметника на Христо Ботев.

Вижте пълния текст на речта на Христо Бойчев:

Госпожо Председател на Общински съвет - Пловдив,

Господин кмет на Пловдив, Уважаеми съграждани и гости на града ни,

Стихотворението "Борба" на поета, публициста, революционера Христо Ботев не се преподава в учебните планове на българското училище нито след освобождението от турско робство в 1878г., нито след 09.09.1944г., нито в най-новото ни време след 10.10.1989г... Чуйте част от него!

"В тъги, в неволи, младост минува,

кръвта се ядно в жили волнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде.

...

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памят често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди!

...

Светът привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша със вяра:

мълчи, моли се, кога те бият,

кожата да ти одере звярът

и кръвта да ти змии изпият,

...

Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува!

И като залог из род в потомство

ден и нощ - вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на скърби - зло безконечно!

кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своя свещени конец...

Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"                   

Днес е ден на загиналите за свободата и независимостта ни знайни и незнайни герои, положили своята жертва в основите при създаването на Съвременна България.

Днес е денят на почит към загиналите, за да съществува нашето Отечество, денят на вградилите частица от себе си - за по-добър живот на наследниците им.

Днес е денят на мълчанието, ден за размисъл и ден на оценка, изпълнен с благодатта на живота за нас.

Днес е денят, в който можем да съпоставим  техните идеали и величината на жертвата, извършена в името на по-щастливото Утре,

а наша грижа и дълг е да го сторим за Вдругиден.

Днес е ден на откровение и признание.

Днес можем да дадем клетва на себе си - да живеем, изграждайки частица от утрешния по-искрен, по-добър и по-щастлив свят, свят който да създаваме с отговорност към нас и всички останали, мястото в което ще живеят нашите деца и ...може би ...ще се наричат ...българи?!

Днес е денят, в оптиката на който можем да прозрем какви ще бъдем - джуджета или великани, прекрачвайки в утрешния ден.

Днес е "Голямата задушница" на духа, наречен  Български...

Днес е денят да мислим за глобалния свят на бъдещето, в което ще се разтворят всички национални геройства и жертви, ще се стопят като сянка: култура, език, идеал, морал и достойнство - всичко ще отиде на "бунището на историята", стъпкано и презряно, ако не го пазим в себе си и не го вградим в следващите след нас поколения.

Днес е денят на България!

За да го има и утре - трябва борба,

борба неуморна,

безкрайна, нестихваща,

постоянна и пламенна,

неувяхваща от жаркото слънце,

непримирима като вятъра,

неспирна и чиста - като пролетните дъждове,

разчупваща ледовете,

изриваща снега и тъгата от обрулените лица,

изсушаваща сълзите,

надмогваща стенанията и болката, глада и умората,

надсмиваща се и прекрачваща

през пропастта на бездушието и нищетата,

унищожаваща и стремително увличаща,

сгромолясваща и издигаща...

Борба!

За правото да се наричаме Българи!

"Да живей България!"