Пловдив отбеляза тържествено 163-та годишнина от рождението на големия български държавник Стефан Стамболов (1854-94 г.).

На тържествената церемония присъстваха Командването на пловдивския гарнизон, народни представители, председателят на Общински съвет – Пловдив Савина Петкова, заместник-кметове на Пловдив и кметовете на райони, общински съветници, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, ветерани и граждани.

В официалното честване, организирано от Община Пловдив, се включиха и военен духов оркестър, представителен взвод и венценосци от пловдивския гарнизон. Членовете на комитет „Родолюбие“ взеха участие в церемонията, облечени в опълченски униформи.

„Стамболов е роден политик, без да е специално школуван държавник. В него се борят революционерът и държавникът, хъшът и политикът. Като бивш руски възпитаник той храни големи симпатии към руския народ, но когато трябва да защити независимостта на България от руския царизъм, той не се спира и пред разрива и с освободителите.

Неговото име е символ на свободата на България и на най-ярките висини на българската държавност в края на XIX век“, заяви в словото си Александър Пижев от Регионалния исторически музей. Той допълни, че политиката на Стамболов се оказа по-права и по-мъдра от всичко сред него. В речта си Пижев открои свързаните с Пловдив моменти от делото на Стамболов – Съединението през 1885 г. и откриването на Първото земеделско-промишлено изложение през 1892 г.

Апостол на Вътрешната революционна организация, през 1875 и 1876 година Стамболов участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България.

След преврата от 1886 оглавява Регентството, което потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия и издига на престола княз Фердинанд. През 1887 е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 година. Основава и ръководи Народнолибералната партия до смъртта си.