Платената отпуска и една история за хляб
Божидар Чеков, Париж
Много са българите, които се връщат отпочинали и почернели от слънцето на Гърция, Малдивите, Черноморието и къде ли не по земното кълбо. Малцина са тези, които знаят, че дължат тази привилегия на един скромен френски държавник, който слага наморник на дивия капитализъм в едни от най-бурните години на Франция в началото на 20. век.
Бях да си купя хляб. Пеша. Вече имам смартфон и чрез него следя броя на крачките. Точно 800 ме делят от хлебарницата, в която правят истински ръчен хляб. Какво общо има хляба с "платената отпуска" ли?
По-възрастни хора са ми казвали: „Не може само да се мисли за ядене! Трябва и да се мисли и за друго!"
Наистина "материалното" не бива да изключва "духовното". На същата улица, на която е хлебарницата, се намира къщата на Леон Блум – държавника, наложил "платената отпуска" и 40-часовата работна седмица. Това завоевание не е постигнато нито от Октомврийската революция, нито от българския 9 септември. Неговият автор и реализатор е френският социалист Леон Блум. Къщата му се намира на 800 крачки от моята врата.
Така някак неусетно вкусният ръчен хляб и историята за платената отпуска се сляха в едно.