Проф. Пламен Легкоступ представя изложба живопис „Приказен свят” на4 ноември от 18 часа в галерия „Възраждсане. Творбите ценителите ще могат да разгледат  наживо, в салона на галерията, също така на сайта и на фейсбук страницата на галерията през следващите три седмици  до 22 ноември.

„Заглавието на експозицията „Приказен свят“  не е подбрано случайно. Приемам рисуването за игра, в която създавам приказки от действия и изображения, а изкуството ме учи да преодолявам трудностите с шега.  В случая нямам предвид, че  „приказността“ на Пламен Легкоступ идва, за да ни върне към магията на фолклорното, а за да ни покаже как дълбоко в нас, съзнателно и подсъзнателно са преплетени отделни културни пластове на историческото време. Те не обременяват мисленето ни, а го просветляват“, думи, казани от Радослав Радев при откриването на една от многобройните ми изложби. По-скоро се наслаждавам на измислянето на идеята, на самия творчески акт, на създаването на картината, на отзвука, който тя има впоследствие, защото приказката е безкрайна, а както пее Едит Пиаф „La fete continuit“ – „празникът продължава“! След  1999, 2004, 2009, сега през 2021 отново съм гост на галерия „Възраждане”, казва авторът.

В изложбата са включени творби, сътворени предимно през 2020 и 2021 г. Само една е създадена през 2019 г. Ще бъдат показани 25 картини с размери от 100/70 до 12/9 см., изпълнени с акрилни бои върху платно. Представени са три цикъла на творческите ми търсения, като основен цикъл са рибите. Те разказват много, въпреки че са мълчаливи. Говорят уж за историята, а пречупват човешките взаимоотношения през погледа на съвременника. Всяка една риба е и притча, заплувала нанякъде, носи нещо на гърба си, среща друга риба. Друг цикъл са „Античните съдове“, а трети – „Средновековните градове“.

„Художествената концепция на определен автор е от изключителна важност за оформянето на неговия стил, затова съм се стремил да си създам във времето свой собствен стил, който да ме прави разпознаваем художник. Опитал съм се по своеобразен начин да осмисля декоративизма на формата, цвета и орнамента – елементи, които имат важно значение за българското изобразително изкуство, а средновековните български миниатюри и икони, стенописите, шевиците и родопските халища, керамиката и резбата върху камък и дърво са историческата основа, върху чиято интерпретация съм формирал стилистиката на изразните средства в моето творчество, докато тематичният ми избор е вдъхновен, в голяма степен, от българската средновековна архитектура и обредност.

Тръгвайки от богомилските легенди и старобългарските апокрифи, визуализирани в различни графични техники, постепенно избистрих своя собствена тематична концепция в естетиката на живописния изказ. Владеенето на рисунката и прецизното използване на акрилната техника постепенно изкристализираха в една характерна стилистика, в която се съчетават класическата фигуративност, чистите декоративни цветове и архитектоничните форми, а във фронталните композиции, с обратна перспектива върху равен фон, понякога позлатен, личат уроците на старите майстори-иконописци, докато цветовият ритъм е изграден от интензивността на чистите тонове от целия спектър. Чрез директния пластически език търся днешния визуален образ на старите притчи в средновековните градове, в античните натюрморти и митичните кораби-риби. Картините ми  изобилстват от ярки багри, фигури, символи и провокират наблюдателя към размисъл.

Ето какво е видял в творбите ми Станислав Памукчиев, професор в Националната художествена академия и мой преподавател: „Пламен ползва своите риби като превозно средство през измислени, парадоксални светове и паралелни времена.… Творбите му са тъжно оптимистична приказка в блесналите очи на човека – вечно дете, омаян и излъган от света – Дисниленд и историята – стрелбище. Тези уж сериозни, уж несериозни платна пазят играта, наивността и топлотата в цялото безумие на шизофренното време, в което живеем. Пазят чистотата на това, което изначално ни е дадено и ежедневно затриваме“, казва още художникът.

Пламен Легкоступ е изтъкнат български художник, учен и общественик. Той е професор и доктор на педагогическите науки. Роден е през 1959 г. във Велико Търново.  Завършил е Математическа гимназия във Велико Търново и графика във Факултета за изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1983 г.

Неговите творчески търсения са в областта на живописта, графиката и илюстрацията. Участвал е в над 100 изложби (над 40 от които самостоятелни) в Австрия, Белгия, България, Германия, Китай, Македония, Русия, Сърбия, Франция, Швеция, Черна гора, и др.

Научните му изследвания са в областта на теорията, методиката, историята на изобразителното изкуство и възпитанието чрез изкуство. Автор и съавтор е на монографии, учебници и учебни помагала, студии и статии в специализирани издания.

Член на Съюза на българските художници (1989), на Съюза на учените в България (2000), на Клуба на ректорите на Европа, Оксфорд, Великобритания, на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България (2008-2012), на Общинския съвет на Велико Търново (2003-2011) и др.

Ректор е на Великотърновския университет от 2007 до 2015 г., а от 2015 г. е главен съветник в централата на Институт „Конфуций“ в Пекин, КНР.

Удостоен е с множество национални и международни награди.