от Паулина Гегова

„Пилето, което казва Ку“ е най-новото заглавие в репертоара на актьора Иван Юруков. За разлика от предишните му участия в пиеси, тази е специална. Специална, защото е моноспектакъл, а за един артист да се изправи сам на сцената срещу толкова много зрители е равно на две неща – или неоспорим успех или професионално самоубийство.

Снощи Юруков представи премиерно моноспектакъла си в лятно кино „Орфей“ и самоубийства нямаше. Не и творчески такива. Иначе постановката започва именно с това – с опит за самоубийство. Доста жалък и нескопосан, а и лишен от смелост. И така, заради несигурността и страха на героя, се наложи да изслушаме цялата му история, за което сме благодарни. 

„Пилето, което казва Ку“ разказва за живота на кротък, мълчалив, но много добродушен човек, чиято съпруга го е напуснала и той стои изправен пред сериозен избор – дали да прекрати съществуването си или до края на дните си да остане самотен. Застанал на една жп линия, с дуло насочено към мозъка, единственият му компанион е малка птица от неясна порода, която със своето Ку го измъква от мислите му и го впуска в нови.

Така и не разбрахме какво пиле е точно. Кукувица ли, чухалче ли. Не, че има и значение! Природата и връщането към нея е заложена като изначална идея в постановката. Отношенията между хората също. Как те са често лъжовни и временни. 

„Най-голямата ми надежда е много бързо да се отървем от това време, дето всичко в него е временно, нетрайно. Няма да ни липсва това временно време“, казва героят на Юруков като подчертава, че в живота можеш да си две неща – или кочина или цветарник. А цветарникът много лесно може да се превърне в кочина. 

Звучи така, сякаш моноспектакълът е тежка драма, но това не е истина. Трагедията и комедията се преплитат толкова умело, че сменяш емоциите една през друга. Смехът и философията се редуват, без да си отстъпват.

Трябва да подчертая още нещо. Да играеш на отворена сцена, като лятно кино „Орфей“ носи своя риск, защото зависиш от околната среда. Тя може да ти поднесе много неочаквани ситуации и случайности. Снощи на Иван му провървя, защото като по поръчка заобикалящата го среда му изигра добра шега.

Като по поръчка докато говореше за щатно куче пазач, се разлаяха улични кучета, а при кукането на пилето ято чайки прелетя над сцената. Актьорът отигра много на място ситуациите, като така заслужи овациите на публиката. По-добри ефекти и да търсеше, нямаше да намери.

Самият сценарий е създаден по сборниците съвременни разкази „Малкото име на дните“ и „Тиква!“ на Александър Урумов. Музиката е на Михаил Шишков – баща, а Юруков е режисьор на сценичната версия. Той е доста лъчезарна и енергична личност и да го видим в ролята на неудачник без перспектива е повече от любопитно.

Представлението е гостуващо, то не е създадено специално за сцените на Пловдив, но организаторите ни подшушнаха, че през есента ще се завърнат в града на тепетата за поредно участие. Ако сте изпуснали „Пилето, което казва Ку“ снощи, то при следващата визита не се колебайте и го посетете. Няма да си изгубите времето, а напротив – ще измерите собственото си щастие през погледа на съвременен аутсайдер.