Груповa изложба "По Пазолини – съвременни визии" представя сдружение "Изкуство днес" в рамките на Седмицата на съвременното изкуство. Тя ще бъде открита на 4 септември от 18 часа в Баня „Старинна“ и ще представи разнообразни произведения на водещи съвременни художници, изследващи живота и творчеството на известния влиятелен италиански режисьор, писател, поет и политически активист, Пиер Паоло Пазолини.

Участниците са Франческо Арена, Елизабет Бенаси, Рада Букова, Джулиан Коул, Нина Фишер & Мароан ел Сани,  Правдолюб Иванов, Алфредо Джаар, Бухра Халили, Фабио Маури, Мило Рау, Лили Рейно-Девар, Красимир Терзиев, Минг Вонг, Серит Уин Еванс, Дейвид Войнарович, Алегории за власт (Дебора Имоджен Бир & Габриела Ангеледу, Карл-Хайнц Делво, Фабиен Витали).

Куратори са Бетина Щайнбрюге, Кунстферайн в Хамбург & Бенджамин Фелман, Варбург-Хаус Хамбург.

Изложбата събира за първи път значителен брой творби на международни автори, които сa се занимавали и продължават да се занимават с Пазолини, разглеждайки и ангажирайки се директно с него в произведения на изкуството, които си служат с него, неговия живот и работа като с вдъхновяващи източници за изследвания както на неговото значение, така и на значението на артистичните творби в силно политизираните съвременни общества.  Въпросите, поставени от критичния и поетичен диагностичен поглед на Пазолини към света, споделят много с предизвикателствата, с които ние днес се сблъскваме като общества и индивиди, а целта е това да се изследва чрез творбите на еднакво основополагащи художници.

2020 година бележи 45-годишнината от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, който е роден през 1922 г. и е убит в ранните часове на 2 ноември 1975 г. близо до плажа в Остия край Рим, предполага се от любовник; въпреки че остават много съмнения около неговото най-вероятно поръчано убийство, предназначено да го накара да замлъкне. Месеците, предхождащи смъртта на Пазолини, са белязани от все по-язвителната му откровеност по отношение на социалните отношения в Италия и заснемането и постпродукцията на неговия противоречив филмов шедьовър Сало, или 120-те дни на Содом, едно изключително изследване на подлагането на човешкото тяло на насилието на фашизма. Едното и другото, интелектуалният му принос, както и артистичните му творби като филмов режисьор, обединяват сили, за да оформят една остра критика на корупцията на политическата и индустриална каста. Открито заявяващ «Аз знам» в своята колона в Corriere della Sera за няколко опита за преврат, особено за бомбата на Пиаца Фонтана в Милано на 12 декември 1969 г., Пазолини  пише:

«Знам имената на отговорните за това, което е наречено ‹държавен преврат› (но в действителност е серия от ‹преврати›, организирани за запазване на властта). Знам имената на отговорните за клането в Милано от 12 декември 1969 г. Знам имената на отговорните за кланетата в Бреша и Болоня от ранните месеци на 1974 г. […] Знам всички тези имена и знам всички факти (опити срещу институциите и кланета), за които те са били отговорни. Знам. Но нямам доказателства. Нямам дори улики.»

Той заключава: "Знам, защото съм интелектуалец, писател, който се опитва да следи всичко, което се случва, да знае всичко, което е писано, да си представя всичко, което не се знае или остава неизказано; който свързва дори и отдалечени факти, който обединява неорганизираните и фрагментарни парчета от една цялостна, кохерентна политическа картина, който възстановява логиката там, където изглежда, че властват произвола, глупостта и мистерията" (Corriere della Sera, 14 ноември 1974 г., текст, който днес обикновено е известен като Io So).

Може би никой не би могъл да изкаже по-накратко от Пазолини  в тези негови думи това, което характеризира работата на съвременните художници, които с едно прецизно, сеизмографско внимание към обществата и едно интелектуално самосъзнание, подхранвано от въображението, регистрират и превръщат реалностите на нашата поетическа и политическа обстановка в произведения на изкуството, които стават кохерентни картини на световете, които обитаваме.

В изложбата в Баня „Старинна“, художникът, който отразява предизвикателствата на глобалното развитие чрез обектива на своята камера, сам се превръща в обектив, чрез който съвременните художници се впускат в търсене на истината: изправени пред една култура под заплаха, пред един упадък на социални и политически структури, пред лицето на насилието на неолибералния капитализъм. Самият Пазолини се превръща в знакова фигура на решаващите въпроси, които повдига, на едно критично отношение към антисоциалното и консуматорско общество; може би дори в емблема на художествената истинност в една силно комерсиализирана индустрия на съвременното изкуство; и една алегория за това какво означава да се придържаме към идеалите на художествената, политическата и социалната цялост, когато общуваме с публиката. В една капиталистическа система, изградена върху растежа и непрекъсната приемственост, загубата на живота на Пазолини се превръща в символ на това, което е изложено на риск, и това, което трябва да се опитаме да запазим, колективно.

Един многостранен характер, Пазолини обединява в себе си дълбокото ляво, комунистическо убеждение с критическото си дистанциране от комунистическата партия; изразената си критика към католическата църква с религиозни чувства; антимодернистичната си ориентация към езика и архаичните форми на живот с авангардни художествени произведения; общуването с водещи интелектуални фигури на своето време с търсене на обществени форми на социален живот в бедната периферия на метрополa; успехите в повествователния канон на митовете и литературата с пламенния си интерес към чужди държави. Чрез различни художествени стратегии и средства всички тези теми са отразени в настоящата изложба. Това, което научаваме от изложените творби е, че пред лицето на настоящото икономическо и социално развитие, наблюденията на Пазолини върху мутациите на следвоенното общество под огромния натиск на капиталистическата модернизация и разпространението на масовото потребление не са загубили нищо от своята неотложност. Неговата критика към консуматорската позиция е дълбоко вкоренена в наблюдението на унищожаването на историческото, регионално и екологично разнообразие. Човек може да различи някои основни теми в неговите занимания, които са толкова актуални днес, колкото и в неговото възприятие: Технологичната модернизация, комерсиализацията, принудителната мобилност, комуналното съжителство, въпросът как да живеем правилно, едно търсене на чистота и истина, Третият свят като бъдещето, връзката между юга и севера както в Италия, така и в Европа и в глобален план. Това са теми, които неговото телесно мислене непрекъснато усеща, допълвайки прозрението, че чувството за отговорност на един художник в този свят трябва да бъде да възприема междинните зони между забележителностите, както съвременни, така и исторически.

След годината на Пловдив като Европейска столица на културата, която той сподели с Матера в Италия, където Пазолини заснема майсторското си произведение Евангелието според св. Матей през 1964 г., а признатият театрален режисьор Мило Рау засне римейк с африкански мигранти миналата година, за което говори в интервю за настоящата изложба в Пловдив, тази перспектива ще създаде една горещо приветствана обстановка за разглеждането на ангажираността на съвременните художници с предизвикателствата на нашето време, които са споделени между обществата.

Отделните инсталации в изложбата са придружени от подробни съпътстващи текстове и контекстуализации на индивидуалния принос на всеки художник.

Седмицата на съвременното изкуство е проект на Сдружение „Изкуство днес“, член на международната мрежа от немски културни общества в чужбина на Гьоте Институт.

Изложбата може да бъде разгледана до 4 октомври. Реализира се с подкрепата на Община Пловдив, Гьоте-институт България.