от Руслан Йорданов

Оцелялата от Холокоста пловдивчанка Ивет Анави Елиезер днес с усмивка раздаде покани за стотния си рожден ден, който ще празнува догодина. Тя е една от 841-те пловдивски евреи, които бяха спасени от депортация в нацистките лагери. Днес оцелелите, техните потомци, десетки граждани и официални лица отбелязаха 75-тата годишния от подвига на българския народ по спасяването на евреите.

Венци и цветя бяха поднесени пред  Паметника на благодарността. На тържествената церемония присъстваха зам.-министърът на културата Амелия Гешева,  посланикът на Израел Ирит Лилиан,  кметът Иван Тотев, областният управител Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет Савина Петкова, Пловдивският митрополит Николай, председателят на Организацията на евреите в България „Шалом” д-р Александър Оскар, представители на Световния еврейски конгрес и други организации от България, Израел и САЩ, председателят на Арменския културен институт Ахавни Кеворкян, председателят на джамийското настоятелство Ахмед Пехливан и други.

На церемонията председателят на "Шалом" в Пловдив Светлозар Калев припомни драматичните събития от 1943 г.  Българското правителство тогава е твърдо решено да изпълни линията на своите германски съюзници и да депортира българските евреи, но то има срещу себе си зараждащото се ново българско гражданско общество.

При липсата на партии обществото се организира по друг начин. Съюзи, сдружения, гилдии, стопански дейци, културни среди, интелигенция, лекари, юристи и части от народното представителство чувстват явната несправедливост на случващото се, подчерта Калев.

Той цитира и писмо на членовете на Консисторията до проф. Петко Стайнов, в което се казва: „От Освобождението до днес в никоя област на културния и стопански живот на страната не се е проявила някаква особена неприязън към еврейското малцинство от страна на българските народни маси или елитни среди.

Напротив, винаги и навсякъде отношенията между българите и евреите са носели белезите на мирно и хармонично сътрудничество. Затова, каквато и да бъде неправдата, на която можем да бъдем подложени, ние ще останем и занапред верни и лоялни граждани на страната, в която сме се родили, израснали и мрели. С вяра, че не ще закъснее часът, в който българският народ тържествено ще отмени този закон“.

„В този страшен момент Православната църква, вярна на себе си, и водена от екзарх Стефан и Пловдивския митрополит Кирил, взема страната на слабите и онеправданите. В условията  на най-кървавата световна война една църква и нейните водачи застават зад хора от друго вероизповедание и обявени за врагове и с риск за живота си въздействат върху властта и успяват да ги защитят“, допълни председателят на „Шалом“ в Пловдив.  

През март 1943 г. е подготвена депортацията на 600 евреи и те са събрани в еврейското училище в Пловдив. Митрополит Кирил предупреждава областния полицейски началник, че ако той не отмени заповедта за изселване на евреите, то той ще им даде убежище в своя дом. И наистина архиереят подслонява равина и неговото семейство.

Митрополитът прескача оградата и влиза вътре в училището. Той вдъхва кураж и увереност на събраните за депортация евреи със знаменателните думи: „Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете към лагерите на смъртта да тръгнат“.

За освобождаването на евреите съдействат видните пловдивски юристи Йордан Ковачев и Недко Каблешков, пловдивският депутат Георги Тодоров, един от 43-мата подписали известната протестна декларация на Димитър Пешев, д-р Обрейко Обрейков, шивачът Никола Миленков и други.

О.з. полк Мунджиев пък не допуснал младежи от еврейските трудови лагери да се завърнат по родните си места  Беломорието, където ги очаква сигурна смърт и ги скрива в къщите на родното си село.

Посланикът на Израел Н. Пр. г-жа Ирит Лилиан заяви, че спасяването на българските евреи е бил ярък лъч светлина в световния мрак на онези времена. Тя цитира и мнението на Димитър Пешев: „Депортацията на евреите е недопустима. Това ще сложи петно върху България, което няма да е просто морална стигма, но ще съсипе моралните устои на страната. Следователно, няма как да сме съучастници на подобни действия“.

„На тази с единодушните усилия на българския народ под водачеството на архиереите на Българската православна църква и на достойни наши държавници беше спряна депортацията на сънародниците ни от еврейски произход към нацистките лагери на смъртта. Припомняме си ролята на Пловдивския митрополит Кирил.

Припомняме си и думите, които той произнася пред събраните за депортиране пловдивски семейства: „Където сте вие, там съм и аз“, заяви в речта си митрополит Николай. - Казвал съм многократно, че делото на нашия предшественик митрополит Кирил задължава с огромна отговорност всеки негов наследник на пловдивската митрополитска катедра. винаги когато в тази епархия има преследвани, гонени, унижавани и оскърбявани хора, аз трябва да съм там, за да кажа: „Където сте вие там съм и аз“.

Владиката припомни и за 14-те хиляди евреи, които все пак са били депортирани от земите на Македония и Беломорска Тракия, които са били под българска администрация. „Не можем също така да не споменем, че тези епархии бяха против волята на миряните там откъснати от тази, която те бяха признали за своя майка-църква – БПЦ. Те бяха административно присъединени към други църкви.

Нека тези други църкви кажат как са защитили своите евреи и какво са направили за тях в периода на гонения през Втората световна война. Ние сме направили за нашите евреи каквото и колкото сме могли и ще го правим винаги, когато и доколкото зависи от нас и от нашите възможности“, допълни дядо Николай.  

Той подчерта, че солидарността с евреите се дължи и на това, че българите винаги в историята и до ден днешен са били ругани, подигравани, подритвани, обиждани и гонени. „Понеже знаем колко боли и затова винаги сме морално солидарни с други народи, които биват поставени в нашето положение“, заключи Пловдивският митрополит.