„Имаме още една сцена за изява на прекрасните ни артисти. Щастлив съм, че откриваме официално Одеона и най-важната ни задача е да го социализираме и изпълним със събития. Тук са се провеждали заседанията на градския съвет на древния Филипопол, а защо не и нашият Общински съвет да не проведе своя сесия на открито“, каза кметът Костадин Димитров по време на официалното откриване на археологическия паметник Одеонът на Филипопол.

Преди него с огромно вълнение и множество любопитни факти говори археологът-проучвател на обекта Мая Мартинова - Кютова. „Началото на разкопките беше през далечната 1988 г. Започнахме проучването с тогаващния директор на Археологическия музей Здравко Карев. С прекъсвания работата по разкриването на археологическия паметник продължи 10 години. Изключително съм щастлива, че този обект ще стане още една от важните исторически ценности на Пловдив. Имахме големия шанс на това място да няма големи сгради с дълбоки фундаменти, които да увредят археологическия паметник. Одеонът притежава всички елементи на малък театър – сценична част, орхестра и кавея. Покрит е с едноскатен покрив. Тук са заседавали градските магистрати – най-висшият орган, който е можел да контактува директно с императора. Трибуните са събирали 350 човека. Одеонът е функционирал от I до IV век. Освен като пространство за заседанията на градския съвет е използван за представления, литературни събития...“, разказа Мая Мартинова.

Проектът за реставрация е дело на арх. Вера Коларова и е довършен от арх. Румяна Пройкова. Реставрационните дейности са изпълнени от Никола Стоянов, който е автор и на проекта за анестилозата. Проектът за реконструкция е дело на Петко и Петър Александрови, Йордан Райков и Никола Стоянов. 

Арх. Румяна Пройкова обогати представата за сградата с още детайли - в периодът, в който тя е едноетажна, е впечатлявала със своите 10 метра височина, а във времето, когато е на 2 етажа е достигала до 14 метра.

„Представете си колко монументална е била“, отбеляза тя и припомни, че процесът на реставрация и консервация се е случил с помощта на гръцката фондация Левентис.

Преди и след официалната част имаве концерт на акордеониста Калоян Куманов, китаристът Владимир Владимиров и пианиста Мирослав Турийски, както и вокалистката Деница Василева. Те изпълниха фолклорни балади. Водещ на церемонията бе Лили Бързeва.