Постът бе последван от серия коментари като :"Пошлост дебне отвсякъде и спасение - няма !!!", "Ужас! Почна се с цензурата",  "Не е за вярване. Пина Бауш е съвършенство.."

Първият директор на фондацията Кирил Търпов също се включи в дискусията. "Ако трябва да има виновен за това, Журито да има решение и УС да се съобразява с него - това е моята скромна особа, защото правилата за тези конкурси, започнали още през 2012та съм ги писал аз.....
Те бяха така конструирани, че да може независимо жури от професионали, да каже своята преценка, а УС само да каже "Да' и да гласува предложената сума.
Асене, ако имаш забележки, те трябва да са към Журито, а не към УС."

Настоящият директор Светлана Куюмджиева реагира на обвиненията: " Реалната аргументация за решението на журито е описана в протокола, който е публичен. Проектът е част от вече финансиран фестивал и предлагането в тази отворена покана е вариант за допълване на бюджета на този фестивал, което е извън регламента. Трудно се удържа на толкова високо ниво на съдържанието и това е основен коз на кандидата. За жалост няма как да се вземе друго решение. Нямам представа откъде Асен има информация, за да цитира така убедено. Но тъй като присъствах на срещата на УС, мога да кажа че точно този проект не е бил коментиран по никакъв начин от никой от УС, нито дума за него. Всяко несъгласие и недоволство е очаквано. Все пак, като кандидатстваш с проект, се надяваш да успееш. Но цитираното тук просто не е вярно."

 Отговорът й става причина Асен Асенов да я обвини в лъжа. "Svetlana Kuyumdzhieva обвинявам те публично в лъжа! Този проект не е част от програмата на one dance week 2019 и съответно няма как да се счита за продължение на фестивала! Това е нелепо твърдение още повече, че този проект е бил съгласуван с твоя екип на всяка крачка. Ти си приела да браниш поръчителите на това решение, но аз знам, че то не е ваше. Този проект беше подаден след твоя санкция! Ти добре знаеш защо той няма как да бъде част от dance week, ако разбира се четеш апликациите!
Разбирам позицията ти, защото ти Светлана беше “избрана” БЕЗ КОНКУРС за творчески директор на Пловдив 2019, а в апликационната книга, с която Пловдив спечели ( за което ти нямаш АБСОЛЮТНО НИКАКВА заслуга) пише, че на тази позиция ще бъде назначен директор след МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС Светлана! Така, че добре разбирам колко си задължена и колко самотвержено ще прикриваш истинските поръчители.
Другите неща ти ги спестявам. От уввжение към природата."

Отношение по темата взема и пловдивският журналист Теодор Караколев, който от години следи изключително критично работата на "Пловдив 2019". 

"Положението с "Пловдив 2019" става все по-забавно. Храни куче да те лае, нали. Най-добре и обилно финансирания културен оператор в Пловдив изобщо в историята на финансирането на култура в Пловдив си позволява да подхвърля недоказани твърдения към организацията.

Официалното обяснение за нефинансирането на този проект е, че "ЕДНО" вече има субсидиран проект, и пари за Пина Бауш се приемат за "допълнително финансиране към вече финансиран проект", което е против правилата на събитието. Отказвайки този проект, "Пловдив 2019" правят правилното нещо. Като си се сетил "В последния момент" (това е името на перото, по което кандидатстват) да каниш Пина Бауш, ще си получиш това.

Да се мислиш за недосегаемия оператор, който при всички случаи ще получава всичко, което кандидатства, е много, много зле.

Най-зле е да обиждаш труда и усилията на хора, без никакви доказателства. Понеже е пълно с коментари на готини и достойни хора под оригиналния пост на Асен Асенов (който бтв мен лично ме изтри, заради лайкнат статус), тук се дължи обяснение към петимата членове на журито, които мен едва ли много ме харесват, тъй като от 5 години основно ги критикувам, но никога не съм си позволявал да твърдя нещо без доказателства. Та на Светлана Куюмджиева, Виктор, Ваня Грозданова, Гина и Виктория Тодорова им се дължи извинение защо Асен ги обижда така. Или да каже кого има предвид и откъде има информация какво се случва в журито, да не излезе, че кандидати имат информатори сред оценителите, щото тогава друго трябва да обяснява."

Следва отговорът на Асенов: Фактите: Едно е кандидатствало досега с общо 7 проекта. Подкрепени са три, подписали сме договор за един. За случая с Пина Бауш най-добре питай Пловдив 2019. Те знаят подробностите. Що се отнася до репликата за “храненето”, имам да кажа на въпросния Теодор две неща: Не съм бил в Пловдив на ресторант- пренесох 3 от 4-те големи фестивала на София, създадох проекта Капана и още много. Да, говоря, не “лая”. Винаги съм го правил. И да понесох си последствията от това - два от фестивалите спряха именно, защото говоря.

И още нещо - в името на истината - за 5 години и три фестивала нашата организация е получила двойно по-малко, отколкото едно друго събитие, за което никой не говори".

Отказът на фондацията обаче не отказал Асен Асенов да доведе в Пловдив легендарната група. Той търси спонсор, който да финансира начинанието. "Разбира се подкрепата би могла да дойде също от друг град или институция в България, които се интересуват да представят емблематичната танцова компания" казва Асенов. 

За съжаление, както във всяка друга война, губят и двете страни. В случая губят пловдивчани и всички, които биха дошли тук, за да гледат видят спектакъл на един от най- големите артисти на нашето съвремие. 

Пина Бауш е най-известното име в съвременния танц. Тя е родена  през 1940 г. в Солинген, Германия. Започва да изучава танцово изкуство на 14-годишна възраст при един от влиятелните хореографи в Германия Курт Йос. След дипломирането си през 1959 г. , Бауш напуска родната си страна и продължава обучението си в  „Джулиард”. Пина Бауш  променя разбирането за танцовото изкуство през втората половина на XX век и създава жанра "танцов театър". Открива своята компания "Танцов театър Вупертал" през 1973 г. и до смъртта си създава 46 спектакъла. Пина Бауш е автор на известните спектакли „Кафе Мюлер” (1978), „Пролетно тайнство”, „Две цигари в тъмното” (1985), „Мазурка Фого” (1998), „Нефес” (2003), “Vollmond” (2006) и много други. В историята Пина Бауш ще остане като най-влиятелната творческа фигура в следвоенния театър, превърнала се във вдъхновение за много хореографи, създатели на танцов театър. След смъртта й през 2009г.  до 2018 г. година компанията не създава нито една нова продукция, изпълнявайки единствено представленията на Пина Бауш. В нейна памет през 2011г. Вим Вендерс създава 3D фима “Pina”.