Балетната трупа на Държавна опера-Пловдив кани на премиера на два едноактни танцови спектакъла хореографа Раду Поклитару. „Дългата коледна вечеря“ по едноименната пиеса на Торнтън Уайлдър и музика на Вивалди и  „Жени в ре минор“ по музика на Бах ще бъдат представени на 12 ноември от 19 часа в Дома на културата „Борис Христов”.  Представянето на творчеството на Раду Поклитару е едно от най-ярките събития в танцовия календар в България за годината.

Раду Поклитару е основател и главен балетмайстор на Академичния театър за модерен балет Киев, заслужил деятел на културата на Украйна, народен артист на Молдова, носител на множество европейски международни награди, професор в катедрата по модерна хореография в Киевския национален университет за култура и изкуства.  Освен десетките спектакли в Киевския модерен балет, през годините той поставя балетни постановки в Болшой театър, Мариинский театър, националните опери на Украйна, Молдова, Латвия, Беларус, Чехия, Сърбия и др. От началото на годината Раду Поклитару е част от екипа на Държавна опера-Пловдив.

„Дългата коледна вечеря“ е балет размисъл за преходността на живота, за суетните и безполезните дела, с които запълваме скъпоценните минути, часове и години от престоя си на Земята. Постановката проследява деветдесет години от живота на аристократично семейство, минаващи в поредица от коледни вечери.  Празник след празник съдбите на хората се разтварят в забрава като пеперуди еднодневки, без да оставят нищо след себе си.  Ярката, гротескна хореография по музика на Вивалди успява да достигне до сърцето на всеки зрител и без морализиране да постави въпроса  - с какво се различаваме от сценичните герои?  Пиесата „Дългата коледна вечеря“ на отличения с Пулицър американски драматург Тортън Уайлдър продължава да присъства в афиша на редица драматични театри в Европа и САЩ, по нея е създаден филм, както и опера от композитора Паул Хиндемит.

„Жени в ре минор” е спектакъл, пропит с преклонение пред гения на Й. С. Бах. Раду Поклитару разказва трагична история за едно несъществуващо женско приятелство, което служи само като извинение за разгръщането на необичайно сложни многофигурни композиции и пронизителни дуетни фрагменти.

След „Ана Каренина“ на Лео Муич по-рано през годината, това е втори премиерен проект, с който Балетът на Опера Пловдив заявява свой собствен ярък почерк, характерен с динамика, експресия и успешно маневриране между различни танцови стилове.