Държавна опера Пловдив потвърди премиерата на втората опера на Лазар Николов – „Чичовци“ по Иван Вазов, един проект, над който посветено екипът на операта работи вече втори сезон.

Премиерата ще се състои на 2 март 2022 година. Това е годината, когато културна България ще чества 100-годишния юбилей на големия композитор, 50 години от поставянето на операта и 45 от завършването ѝ. Тя ще е посветена и на 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

Диригент е Павел Балев, диригент на хора – Драгомир Йосифов.

Интересне факт е, че Софийската опера също ще отбележи годишнината с премиера на „Чичовци“. По този повод от екипа на Опера Пловдив споделят: „Радостни сме по особен начин, че Софийската опера и акад. Пламен Карталов са избрали същата дата, за да обявят премиера на същата опера. Успех в благородната надпревара в името на Лазар Николов и Вазов! Каним и други театрални институти да се включат в нея с чисти сърца и намерения. Датата е известна.

Лазар Костов Николов е български композитор и музикален педагог, един от големите представители на българската музика през втората половина на XX век.

Роден е на 26 август 1922 година в Бургас. Започва да проявява интерес към музиката от дете. Влияние му оказват неговите баща и брат, които се занимават активно с музика, но не са професионални музиканти. В детската си възраст Николов се опитва да свири на пиано и цигулка. В училище взима активно участие в училищните концерти. Прави първите си опити да композира около 16-годишна възраст. През 1946 година завършва Държавната музикална академия с пиано в класа на професор Димитър Ненов. Година по-късно завършва същото училище с композиция при професор Панчо Владигеров. Сред неговите преподаватели в академията са също Парашкев Хаджиев и Веселин Стоянов.

Творчеството на Николов е голямо и разнообразно. То включва две опери, шест симфонии, разработки за камерен, симфоничен и струнен оркестър, хорови песни, сонати за различни инструменти. Николов създава музика за театрални постановки и десетки български игрални и документални филми. Творбите му са изпълнявани в европейски държави, Бразилия, Канада, САЩ и други. Участва на музикални фестивали, сред които „Варшавска есен“ (1962, 1964 и 1968), „Загребско биенале“ (1967) и Витен (1998). Автор е на книгата „Моят свят“ (1998), в която са публикувани мисли, разговори и интервюта с композитора.

Освен композиторско творчество, Николов извършва педагогическа дейност. Преподава в Държавна музикална академия от 1961 година, където се пенсионира като професор по четене на партитури.

Два пъти е предлаган за член на Българската академия на науките. Първият път мястото му е заето от друга кандидатура, а вторият път Николов отказва да приеме академичното звание поради умора. Член е на Съюза на българските композитори и негов председател от 1992 до 1999 година.

Два пъти е отличаван със звание „доктор хонорис кауза“, съответно от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (1997, за цялостно композиторско творчество) и от Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ (2002). Носител е на орден „Стара планина“ (1997).

Избрано творчество

„Концерт за струнен оркестър“ (1949)

„Концертино за пиано и камерен оркестър“ (1964)

„Симфонии за 13 струнни инструмента“ (1965)

„Дивертименто-концертанте“ (1968, музика за камерен оркестър)

„Прикованият Прометей“ (1969, опера)

„Пианистични отблясъци“ (1970 или 1971, камерна музика за соло пиано)[2]

„Чичовци“ (1971, опера)

„Празник“ (1980, сюита)

„Ленто“ (1990, музика за симфоничен оркестър)

„Отблясъци и залез“ (1995, музика за симфоничен оркестър и мецосопран)

„Тъжни и трагични песни и симфонии“ (1998)