Държавна опера-Пловдив кани на следващия вълнуваш спектакъл от програмата си. Операта „Травиата“ пловдивската публика ще види на 4 ноември от 19 ч. в Дом на културата „Борис Христов“. Диригент е Константин Добройков, режисьор – Нина Найденова, художник – Николина Костова-Богданова.

Участват солистите Светлана Иванова, Марк Фаулър, Михаил Пулиев, Мариета Велкова, Борис Кучков, Евгений Арабаджиев, Август Методиев, Владимир Ников, Валерия Мирчева. Оркестър, хор и балет на Опера Пловдив.

Премиерата на „Травиата“ е само 45 дни след тази на „Трубадур“. През 1848-ма излиза от печат романът на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“. Той вдига изключително голям шум. За никого в Париж не е тайна, че първообразът на Маргьорит Готие е Мари Дюплеси, починала на 23-годишна възраст, докато двамата Дюма пътешестват из Испания и Алжир, а първообразът на Арман – самият автор. Той и не крие този факт, но добавя, че въпреки всичко, романът не е автобиографичен, а само опит да бъде показан моралът и предразсъдъците на част от тогавашното общество, живота в Париж от XIX век – игрив като току-що отворена бутилка шампанско и коравосърдечен като сивото утре на следващия ден.

Когато през 1852 г. Верди се натъква в Париж на преработения в драма роман на Дюма-син „Дамата с камелиите“ с известната актриса Дош в ролята на Маргьорит, той възлага на постоянния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото. Там съдържанието на драмата е предадено в съкратен вид и с някои промени, включително и на имената: Маргьорит става Виолета, Арман – Алфред, а операта – „Травиата“ (което на италиански значи „безпътна“). Веднага след като завършва партитурата на „Трубадур“ през ноември 1852, Верди се залавя за писането на „Травиата“ и до края на годината голяма част от музиката е завършена. През януари следващата година той споделя в едно свое писмо: „Операта за Венеция („Травиата“) ми създава толкова труд, че едва намирам време за ядене и няколко часа за сън…“

Премиерата на „Травиата“ е на 6 март 1835 година във Венеция с певицата Донатели в главната роля. Операта е посрещната студено. На следващия ден верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: „Снощи „Травиата“ претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ И действително по-късно „Травиата“ става най-популярната опера на Верди. Тя се играе непрекъснато и навсякъде. Вече е невъзможно да се преброят нейните изпълнения даже в отделните оперни театри. Въпреки тоав отначало тя е била приета с резерви от мнозина, в това число и от видни музиканти. Например руският композитор и музикален писател Серов твърди: „Последното действие се състои от една сцена и тя е: умирането на млада жена от туберкулоза. Ефектът не е драматически, а татологически; картината не е оперна, а болнична.“ Ала времето опровергава тези думи. Сам Дюма-син признава, че „След петдесет години никой няма да си спомня моята „Дама с камелиите“, но Верди я обезсмърти.“ През 1867-а писателят отбелязва на друго място: „Днес вече не може да се напише „Дамата с камелиите“. Тя не само няма да бъде вече истинска, но ще бъде невъзможна.“

У нас „Травиата“ е една от първите постановки на Оперната дружба. Тя е поставена през 1910 година под диригентството на Тодор Хаджиев и режисурата на К. Михайлов – Стоян.

Съдържание:

В салона на красивата куртизанка Виолета Валери парижкият „деми монд“ празнува нейното оздравяване и връщането й към светския живот. Виконт Гастон дьо Леторие е дошъл със своя приятел Алфред Жермон – почтен младеж, току-що пристигнал от провинцията. Още щом съзира прелестната Виолета, Алфред се влюбва в нея. Пленен, той вдига възторжена наздравица в нейна чест. Виолета е развълнувана. Нима тя, светската жена с толкова много поклонници, досега не е изпитвала тези чувства? В това време в съседната зала танците вече започват. Всички се отправят натам. Виолета също понечва да ги последва, но почувствала внезапна слабост, сяда да си почине. Алфред остава при нея. Младежът разпалено я упреква за живота, който води. За да прикрие вълнението си, Виолета отвръща на пламенните му думи с шеги. Накрая му подарява една камелия и го поканва на следващия ден отново да я посети. Гостите започват да се сбогуват. Преизпълненият от щастие Алфред също си тръгва. Виолета обаче не може да престане да мисли за него. Девойката е объркана – от една страна, тя усеща, че в сърцето й се зараждат чувства към младежа; от друга страна тя се пита дали тази любов няма да й донесе единствено страдания?

Алфред е събудил у Виолета неподозирано дълбоки и неизпитвани досега чувства. Вече три месеца влюбените живеят щастливо в наета в околностите на Париж вила. Но спестяванията на Виолета са на привършване и в търсене на изход тя, тайно от Алфред, започва да разпродава вещите си. Разбрал случайно от Анина за материалните затруднения на Виолета, Алфред незабавно заминава за Париж, за да търси пари. Останала сама, Виолета разсеяно преглежда пощата. Между писмата има и едно от Флора, в което тя кани приятелката си на бал с маски. Подобен род забавления обаче вече не привличат младата жена. Неочаквано във вилата пристига Жорж Жермон – бащата на Алфред. Той обвинява Виолета, че проваля живота на сина му, а тяхната връзка компрометира честта на фамилията Жермон. Виолета се опитва да защити любовта си. Тя разказва на бащата на Алфред за тежката си болест и го уверява, че любовта й към Алфред е единственото, което й дава сили все още да продължава да живее. Трогнат от искреността и дълбочината на нейните чувства, Жермон й обяснява мотивите за своето идване – в скоро време предстои дъщеря му да се омъжи, а връзката на брат й с куртизанка би могла да осуети планираната женитба. Когато чува това, благородната Виолета се съгласява да бъде изкупителна жертва и да се откаже от собственото си щастие. Тя пише на приятелката си Флора писмо, в което съобщава, че приема поканата й за бала, на който преди това е отказала да присъства. След това написва и прощална бележка на Алфред и заминава за Париж. Алфред се прибира и прочита бележката, но отказва да повярва, че Виолета го е напуснала завинаги. Напразни са усилията на баща му да го успокои – Алфред е видял и поканата на Флора и тълкува прощалното писмо на Виолета по различен начин. Младежът е убеден, че именно балът с маски е истинската причина за заминаването на Виолета. Изпълнен със съмнения, изгарян от обида и ревност, Алфред незабавно потегля за Париж.

Балът с маски в дома на Флора е в разгара си. И последните поканени вече са тук и всички вкупом невъздържано се веселят. Появява се и Алфред. Извън себе си от вълнение, той сяда край игралната маса. Гостите оживено коментират изненадващата им раздяла с Виолета. В този момент влиза самата Виолета, придружавана от отдавнашния си обожател граф Дюфол. Това окончателно изважда младия човек от релси. Неочакваната среща с любимия прави страданието на Виолета съвсем непоносимо. Дюфол също се чувства неловко, сядайки на масата срещу Алфред. Двамата започват игра на карти, в която залаганите суми стават все по-големи, а Алфред печели непрекъснато. След играта младежът се приближава до Виолета, молейки я да му каже истинската причина за раздялата им, но, вярна на даденото пред баща му обещание, Виолета отказва. Обърканите й и мъгляви обяснения карат Алфред окончателно да обезумее. Обзет от неистова ревност и без да е в състояние да се владее повече, той демонстративно пред смаяните погледи на всички хвърля спечелените на карти пари в краката на Виолета. Ето, тази сума й се полага за тримесечната й любов към него! Пито – платено! Сразена от обида и унижение, Виолета припада. В този миг влиза Жорж Жермон. Когато разбира какво е сторил току-що синът му, старецът гневно го упреква пред всички за жестокостта и цинизма му. Обзет от отчаяние, покрусеният Алфред побягва.

Спалнята на Виолета. След скандала у Флора и без това крехкото здраве на болната от туберкулоза куртизанка рязко се е влошило. Виолета усеща приближаването на своя край и не желае да вижда никого. Напразни са усилията на доктор Гренвил да й вдъхне кураж и воля за живот. Младата жена знае, че и сам докторът не вярва на думите си. Тя чувства настъпването на смъртта. Виолета е накарала Анина да раздаде всичките й притежания. Сега тя за кой ли път чете писмото на Жорж Жермон. Бащата е признал истината на сина си и сега очаква неговото завръщане. Навън продължава карнавалът. Внезапно в спалнята се втурва възбудената Анина, нетърпелива да донесе на господарката си радостната вест – Алфред е дошъл и чака да го приеме. Усетила невероятен прилив на сили при тази вест, окрилената от щастие Виолета нетърпеливо нарежда на Анина да го пусне. Влиза Алфред. Двамата влюбени отново са неизказано щастливи. Алфред моли Виолета да му прости. Той никога, никога вече няма да я изостави отново! Уви, вече е твърде късно! Виолета издъхва в ръцете му.