Хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже.*

Такова пророческо късметче получи с кафето си режисьорът Диана Добрева часове преди премиерата на спектакъла „Одисей“. Най-мащабните проекти на Драматичния театър в последните няколко години доказват, че макар въжето да е нестабилно, с можене и смелост, с всеотдайност и немалка доза лудост, там е по-сигурно, отколкото на твърдата земя.

„Възвишение“, „Сестри Палавееви“, „Вълци“, „Дебелянов и ангелите“ и сега „Одисей“ чертаят един дълъг път, извървян със завидната ловкост на фокусник еквилибрист.

И фокусник, и еквилибрист, защото постигането на такова качество в силно неглижираното откъм финансиране културно пространство у нас си е безспорно постижение.

И така до „Одисей“! За първи път трупа, постановъчен екип и технически служби имаха солидна финансова подкрепа от проекта Европейска столица на културата-Пловдив 2019. Не тази, за която кандидатстваха, но такава, която им даде сила за полет, спокойствие да превърнат раждането на един спектакъл в лаборатория.

Дългият път – кастинги, уъркшопове, пълноценна работа с режисьор, хореограф, консултанти, превърна „Одисей“ в символ. Това представление ще се помни, то е знак, който без съмнение бележи 2019 година. Вероятно заедно със спектаклите на Държавна опера-Пловдив и Кукления театър ще осмисли в пълна степен проекта Европейска столица на културата. Едно е сигурно – след „Одисей“ в Пловдивския драматичен театър нищо няма да е същото. Накъде ще поеме екипът, е трудно да се прогнозира, защото в нашите географски ширини голяма част от процесите са извън силите и инструментите на творците. Ние – зрителите обаче, живеем в очакване. Засега знаем едно – есента ще дойде с „Камбаната“ по романа на Недялко Славов. Надяваме се чакането да си струва!

За самия  „Одисей“ е излишно да се пише дълго. Това представление трябва да се гледа! Задължително! „Одисей“ на Пловдивския театър е като ефирна дантела от морска пяна. Едно хвърлено камъче и цялата й прозрачна красота би се сгромолясала. Случването на сцената е фантастична симбиоза от прекрасна актьорска игра, невероятна мултимедия, режисьорска работа, вълнуваща музика, внушителен декор, огромна, неподозирана по размерите си работа на техническите екипи. Представете си – 32 микрофона, 90 костюма, 250 човека, впрегнали усилията си в реализацията на мащабното представление!

„Одисей“ е танц върху въже, „пътуване отвъд познатите предели“, усещане за вечност!

Едно от големите достижения на това представление е и фактът, че независимо от използването на съвременните технологии, то остава вярно на историята. Пътуването на Одисей към родната Итака е разгърнато по вълнуващ начин чрез драматургичния текст. Но авторът Александър Секулов не спира дотук и подсилва мощта на словото с късове красота от поетичния свят на Кавафис и Сеферис.

„Одисей“ е епично, неповторимо преживяване! „Одисей“ е любов! А   както пише в Библията: „Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства“.

Тези думи звучат и от сцената на Пловдивския театър, който с „Одисей“ въведе късметлиите, сдобили се с билети, във вечността! Заповядайте и вие!

------------------------------

* Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин

Фотографии: Александър Богдан Томпсън