от Парашкева Иванова, Trafficnews.bg

На 6 март 2016 година, в една неделна сутрин, багер захапа фасадата на бившия тютюнев склад на ул. „Одрин” 8 и преди  общината или някоя друга институция да се събуди, машините успяха да съборят половината сграда заедно с паното на пловдивския художник Вълчан Пeтров.

Млади пловдивчани спряха разрушението, организирайки живя верига пред руините, а градската власт се опита да излезе от неудобното положение с декларации, закани и, разбира се, прехвърляйки топката в полето на други институции. 

Две години по-късно руините са оградени с метална ограда /за сигурност на пешеходците/,  а делото срещу предполагаемите виновници е на кръстопът. Обвинението, защитата и съдът са затънали в блато от документи, които освен че са противоречиви, по никакъв начин не могат да докажат има ли извършено престъпление и кой е виновен за него.

Противоречията са толкова големи, че на петото заседание от процеса прокурорът Делян Пинчев заяви, че вече е „разколебан” в обвинението.  Документите, които се появиха по време на съдебното следствие, както и обърканите обяснения на служителите от НИНКН, очевидно са причината за несигурността на прокурора. В крайна сметка по време на цялото съдебно следствие не се намери някой, който да може да отговори на въпроса: „Паметник на културата ли е събореният склад?”

Още в разгара на скандала  инвеститорите бяха категорични, че не са получавали от Министерството на културата официален документ, който да доказва, че сградата на „Одрин” 8 е паметник на културата.

Документът, с който „Одрин 8” разполага, е официалната карта на Министерството на културата, която казва, че сградата на улица „Одрин” 8 в Пловдив не е паметник на културата. Причината за това е грешка допусната в далечната 1973 година, когато в груповия паметник на културата е включена отсрещната сграда. Складът никога не е обявяван за самостоятелен паметник на културата, но е трябвало да попадне в ансамбъл от сгради, обявени за групов паметник.

Подсъдими по делото са Георги Бранеков и Александър Николич, срещу които има обвинение че са извършили документално престъпление, представяйки преправен официален документ. Обвинение за престъпление по служба имаше и бившият главен архитект Румен Русев, но той издъхна няколко месеца след като бе привлечен като обвиняем.

Въпросното удостоверение е издадено от Националния институт за недвижимо културно наследство, като там е записано,  че  сградата на ул. „Одрин“№8, квартал 165, планоснимачен №610 в Пловдив, не притежава статут на единична недвижима културна ценност по Закона за културното наследство и че е „извън охранителната зона“ на архитектурно-строителна недвижима ценност „Тютюнев склад“ на ул. „Одрин“.

До тук обаче статутът на сградата продължава да е неясен и няма категорични данни, че тя попада в зоната на културния паметник. Според прокурора, самите подсъдими са били наясно, че документът е фалшив.

Александър Николич и Георги Бранеков  в обясненията си пред съда заявиха, че не са знаели, че съборената от тях сграда е със статут на недвижима културна ценност и че попада в защитена територия. „Няма как да намерим инвеститор, който да направи музей в тази сграда. Възложихме на голяма фирма да направи пълна проверка на статута на сградата. Те стигнаха до решението на това място да има хотел от интернационален характер.

Подписахме договор с „Хилтън“. Попитахме всички институции за този имот. „Хилтън“ също са направили много подробна проверка на имота дали е паметник на културата. През 2010 г. от НИНКН е взет документ с едно съдържание, а през 2013 г. е  входиран в общината документ с друго съдържание.  И на двата документа седи името ми, подписът ми и „вярно с оригинала”, обясни Александър Николич.

Делото ще продължи през март с разпит на други служители от НИНКН, но техните показания едва ли ще внесат ред в усещането за хаос, насадено от досегашните разпити.

Липсата на аргументи може да бъде основателна причина прокурорът да не поддържа обвинението  в пълна степен, което ще доведе до различен от очаквания развой. Административно наказание или символични присъди едва ли ще удовлетворят общественото мнение, но пък едва ли въпросните бизнесмени, трябва да отговарят за пълното безхаберие на държавата.

Апропо, проектът „Хилтън” предстои да бъде реализиран. Хотелът ще запази фасадата на бившия тютюнев склад , която ще бъде възстановена, а композицията ще се превърне в ансамбъл от стара и нова архитектура.  

Това е първоначалният проект на архитектурно бюро "ЕР ТЕ Консулт", който ще претърпи известни проблеми, преди отново да бъде внесен в общината.