от Мария Луцова

Читателите да имат достъп до книгите, подкрепени със средства от Културния календар на Пловдив. Това предложи по време на публичното обсъждане на промените в Наредбата за финансиране на събития от община Пловдив председателят на Дружеството на пловдивските писатели Антон Баев.

Той отбеляза, че правилата по Компонент 4 - „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“, помагат на автора и издателя до етапа изработване на електронна книга в PDF, но не става ясно как изработените на ниво художествен продукт книги ще достигнат до читателската аудитория. 

Ако одобрените творби не бъдат публично достъпни, упражнението е безсмислено, къса се връзката писател-читател, а никъде в наредбата това не е уточнено, каза Баев.

Участниците в дискусията подкрепиха тезата на пловдивския писател и коментираха, че в подобна ситуация практиката е електронните варианти на книгите да бъдат достъпни в интернет за определен период от време. Други предложиха финансиране до самото издаване на книгата и безплатно разпространение чрез библиотеки и читалища.

Промените в Наредбата за финансиране на събития от Културния календар на Пловдив се налагат заради действащия в страната Закон за държавните помощи, който не позволява с публични средства да бъдат подпомагани икономически дейности с цел печалба.

Затова общината финансира творческия процес - разходите за авторски хонорар, дизайн, коректор, редактор, а останалата част до издаването на книгата оставя на договореностите между автор и издател.

 Законът за държавните помощи наложи промени и в правилата за кандидатстване по Компонент 1 – „Фестивали и значими събития“. Според тях, ако организаторите развиват икономическа дейност като продажба на билети, приходите не трябва да надхвърлят 20 процента  от общия бюджет на проекта и трябва да се изразходват изцяло за покриване на разходите по събитието. В противен случай проектите трябва да се борят за финансиране през процедура по Закона за обществените поръчки.

Всички кандидатстващи трябва добре да преценят, когато изготвят бюджетите си по коя процедура да кандидатстват, но аз смятам, че голяма част от тях вече са наясно, тъй като спазват тези правила и през тази година, макар да не са отразени в Наредбата, отбеляза директорът на дирекция „Култура и културно наследство” Нина Димовска.

 Въпроси по отношение на процедурата по ЗОП не последваха, тъй като ги нямаше представителите на големите фестивали под тепетата, които вероятно ще бъдат засегнати от тази промяна. Затова и не стана ясно как точно ще бъдат формулирани заданията на поръчките.

По време на дискусията организаторите на събития поставиха и друг важен въпрос – как да консолидират усилията си, за да рекламират по-добре културните си продукти.

 Какъв е ангажиментът на Община Пловдив освен брошура и плакати по отношение на събитията от културния календар? Ние сме наясно, че пловдивската публика знае какво може да види и посети в града, но не съм сигурен за външната публика.

Догодина ще има много събития и трябва да се помисли и в тази посока. Вие казвате, че искате да подготвите културния календар по-рано, защото туроператорите се интересуват, но аз не съм забелязал резултат от този интерес, отбеляза организаторът на Китарения фестивал Христо Коликов.

 Присъстващите коментираха и друго нововъведение в Наредбата. Поради общественото недоволство след конкурсната сесия по Компонент 1 миналата година, че са отпаднали качествени проекти поради „формални критерии“ - грешки в документацията, общинската администрация промени наредбата и дава шанс за отстраняването им в срок от три дни. С уточнение, че кандидатстващите нямат право да се консултират с журито, а ще трябва да стъпят върху официалната обосновка.

 Срещу това скочи председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. 

„Много съм доволна от промените, но смятам, че може и още. Според мен този срок от три дни е малък. И защо да не се обръщаме за консултации от журито или общината? Ние сме артисти. Нямаме администрация, която да се занимава и да следи кога започва да тече този срок.

Нито имаме консултанти, които да ни помагат при писането на бюджети и проекти. Нали въпросът е да вървим ръка за ръка”, отбеляза Фурнаджиева. Тя припомни, че заедно с гилдията на художниците са предложили процентът на собствено финансиране на проекти да бъде сведен до 20 процента, а не до 30, защото организацията, която представлява, не развива никакви икономически дейности и няма приходи.

Фурнаджиева призова по примера на финансирането на книги и важни издания общината да помисли как да подпомогне обогатяването на фонда на Градската художествена галерия.

Поради невъзможност за откупка на картини, там отсъства цяло поколение художници. Похвално е, че Общината откупува творби на обща стойност 20 000 лв., но е важно и Градската галерия да може да обогати фондовете си, отбеляза Фурнаджиева.

 На обсъждането бяха изнесени и по-конкретни данни и за бюджета за финансиране на културни проекти от Общината.  

През 2018 г. той е бил 1 580 000 лв. - 901 000 лв. за отишли за финансиране по Компонент 1” Фестивали и значими събития”, а 100 000 лв. за останалите три компонента – „Мобилност”, „Гражданска активност” и „Книги на пловдивски писатели и важни за града издания”.

 През 2019 г., когато ще започне да действа новата наредба, средствата ще бъдат 55 процента от бюджета през 2018 г. или 869 000 лв.  По Компонент 1 ще отидат 85 процента от сумата – 738 650 лв., а за останалите три компонента – 130 350 лв. или 15 процента от общата сума.

 Тук не влизат сумите за събитията по Компонент 1, които ще кандидатстват с процедура по ЗОП.