Най-новата галерия в Пловдив "Готи" отваря врати с вълнуваща изложба на 13 септември в 18 ч. арт пространството на до галерия "2019" ще представи акварел и скулптура на Марина Борисова и Рашо Митев. 

Марина Борисова разкрива сърцето си с експозицията "Душата ми следва водата". От първия миг на нейната среща с акварела тя е влюбена в тази трудна техника. Картините ѝ са нежни като самата нея и силни като необходимостта ѝ да рисува. С присъщата си деликатност и както се изразява тя, душата ѝ следва нейната страст - водата. Водата, която невидимо целува листа и променя неговия характер, а въздушният допир на четката ѝ създава от двуизмерната му повърхност нови светове на чувства и пространства. 

"Заставайки пред картините ѝ, нейното изкуство така ни завладява, че от зрители се превръщаме в участници. Тя неусетно ни пренася в своите светове, където усещаме полъха на вятъра и аромата на буреносни облаци, а някъде там долавяме звук от конски копита. Архитектурните ѝ откъси говорят за красотата на градежа, следвайки история, минало и настояще. Майсторски пресъздадените настроения на девойките от нейните картини ни карат да очакваме, че всеки миг ще срещнем погледа им и ще почувстваме техния копнеж", казва галеристът Ирена Ганчева. 

Марина Борисова рисува акварели с голямо удоволствие и страст. С много талант и желание да покаже още и още от тази великолепна техника, тя следва магията на водата и повдига завесата за безкрайните възможности на акварела.

Скулпторът Рашо Митев събира "Ден и нощ" в една изложба. Той е възпитаник на НХГ "Цанко Лавренов" Пловдив и НХА София, специалност „Скулптура“. Рашо подчертава, че непрекъснато се учи при много колеги, приятели, майстори, занаятчии и художници. С присъщата си скромност казва: "Занимавам се с правене на неща, форми от камък, дърво, метал и други материали. Просто намираш нещо, дето ти харесва и го правиш изкусно". 

Изкуството за Рашо е индивидуалното отношение на всеки творец към нещата, които го вълнуват. То е вътрешното възприятие  към околната среда и отношение към създаването. Тази потребност на автора да докосва, извайва и променя различните материали  извежда на преден план това, което се крие в тях. Той говори за работата си като за занаят. Рашо притежава такава лекотата на изразяване чрез материала, както баничарят върти тестото за баници. 

„Когато мисля за Рашо, първо се сещам за неговата усмивка и топло ръкостискане, а после в съзнанието си сякаш чувам неговия спокоен и благ глас. Рашо не обича да говори за себе си и е много пестелив на думи, но неговите работи и техните заглавия казват много. Той до такава степен се слива с природата, която е негово вдъхновение, че предпочита да остави работите му да говорят сами. Всеки материал, до който се докосне, започва да говори с неговия глас. Той сякаш кара времето да спре и да се замисли за себе си. С дърво, мрамор, чугун или гранит, неговите работи бележат следите на времето в пространството: преди, през, след... Птица от орех, капки от чугун, изваяна от гранит вълна.. От мрамор покълва семе,  превръща се в стръкче, а то - в шевица, която разказва приказки без край", разказва галеристът Ирена Ганчева.