Художниците Константин Константинов и Илиана  Илиева ще покажат съвместна изложба „Безпокойните притежават нощта в галерия Aeterna на 17 ноември от 18.30 ч.  Тя е резултат от съвместната работа на артистите, които се колаборират по особено любопитен начин. Специално за изложбата им и провокирана от картините им, поетесата Ина Иванова пише стиха:

Неприкрита, сурова
светлина по ключицата.
Умът притихва.
Взривените илюзии не
помнят началото си.
Само силовите линии
на пожеланото.
Дързост е да
надникнеш отвъд.

Безпокойните притежават нощта.

Думите ѝ с магично и артистично тълкувание  на всички пориви, вълнували артистите по време на създаването на картините.

За изложбата, егото, рисуването и партньорството разговаряме с Константин и Илиана.

- Константин, предстои ви откриване на нова изложба в галерия Aeterma, разкажете повече за нея.

- Изложбата е с творби от съвместния ни проект с Илиана Илиева. Пловдивската публика е виждала две картини от него по време на Арт маратона на сдружение „Браво, Пловдив” в ETRA HALL. Показахме творбите си и в София. Сега с новите картини, които създахме, гостуваме в галерия Aeterna.  Представяме 12 нови работи.

- Как двама артисти овладяват собственото си его, за да се впишат в един доста необичаен творчески процес?

-  Случи се лесно и естествено, може би защото и двамата вярвахме в идеята. Интересното е, че тя започва картините в София, след което аз ги завършвам в Пловдив. През целия този процес на създаване на творбите ние постоянно говорим. В диалога ни се раждат още нови провокации, нови посоки.

- Кой беше инициаторът?

- Идеята да започнем този проект е моя. Още преди няколко години видях работите ѝ и ми се въртеше в главата, че нейното рисуване е тотално противоположно на моето, и можем заедно да отправим интересна провокация към публиката. Илияна е сдържана, с малка четка, с фини линии. Когато се срещнахме на фестивала „Процес пространство” в Балчик това лято, ѝ казах, че ще бъде интересно да опитаме. Тя да нарисува човешки торсове, а аз да довърша лицата. С първите опити се получиха нещата и това ни даде допълнителен заряд за още и още.  През цялото лято изчиствахме идеята, рисувахме по някоя картина и в един момент се събраха достатъчно, за да ги покажем в изложба. Първият, който ги видя, беше Стоян Даскалов и ни покани да участваме в Арт маратона на „Браво, Пловдив”. После показахме творбите си и пред столичната публика. Изложбата там мина доста успешно.  А сега предстои и изявата в Aeterna.

- Специално за изложбата ви в Пловдив поетесата Ина Иванова е написала един красив стих.

- Картините ни са асоциативни и са предизвикали Ина Иванова да напише този стих. Ние не се познаваме, тя е видяла само творбите от изложбата и много точно ги е усетила. Цялата идея на проекта е да провокираме съвременния човек да е по-дълбок, да търси себе си.  

- По думите ѝ „дързостта е да надникнеш отвъд”. Така ли е наистина?

- Това е най-голямото предизвикателство. Аз картините си ги правя на импровизация, директно върху бялото платно. В този случай, ако използвам музикалната терминология, Илияна ми е задала ритъм, който аз няма как да си измисля.  И никога не бих тръгнал към него самостоятелно. Затова пък е огромна провокация към мен самия, да го следвам.

- Кое бе най-трудното, когато вече имаш зададен ритъм?

- Не бих казал, че е трудно, но все пак е предизвикателство. В процеса на рисуването е много важно художникът да се наслаждава. Разбира се, че има трудни моменти на доизпипване на детайла. И все пак надделява чувството за забавление и съм сигурен, че публиката ще го усети, ще разкодира лекотата на рисуване на Илияна и моята първичност, експресия в тези – условно казано – портрети. Изложбата в Aeterna ще бъде много интересна, защото посетителите ще могат да сравнят работите ни от началото и в развитието на проекта. В първите картини сме по-плахи, по-сдържани, а последните – със страхотна живопис, детайл, цвят. Надявам се в някоя от следващите изложби да имаме и по-голямоформатни работи.

- Значи мислите в дългосрочен за това партньорство, а не само в рамките на тази изложба?

- Да, определено. Има накъде да го развиваме, има много посоки, но не бива да се бърза. Всичко трябва да минава през душата и ръката, с работа.

- Няма ли опасност при едно по-дългосрочно обвързване с един такъв проект да загубите индивидуалния си облик на художник?

- Напротив, даже ми помага. Аз работя едновременно, рисувам си и своите картини. Проектът ни с Илияна ме зарежда и за моите неща. Даже ми предстои на 1 декември самостоятелна изложба в София с акрилни рисунки върху хартия.  Всички аспекти от нещата, които правя, си взаимодействат чудесно. В крайна сметка нали човек трябва да се стреми към всеобхватност?

БЕЗПОКОЙНИТЕ ПРИТЕЖАВАТ НОЩТА

„Съвместната ни работа с Константин е плод на визионерство, дързост и нестихващ ентусиазъм да откриваме нови хоризонти. Въпреки съвършено различния ни почерк, между нас се роди забележителна синергия. Провокацията идва от факта, че като артист аз съм сдържана и съзерцателна, докато в Константин има виртуозно усещане за стихийност и импровизация. С картините си провокираме подсъзнателното търсене на съвършенство, за да разширим пространство за ентропията и помиряването с човешката дуалност. Човекът с "избухналата" в цвят глава е всеки, отхвърлил ограниченията на собствените си четири стени, всеки, дръзнал да разруши вътрешния си строеж, за да надникне отвъд. Вярваме, че публиката е активен участник в творбите ни чрез своята лична сензитивност”, казва за съвместния им проект и Илиана Илиева.

Тя е родена през 1986 г. През 2012 г. завършва Университета в Портсмут, а през 2014 г. прави Магистратура в Университета Кардиф Метрополитън. Работи в областта на концептуалната и хиперреалистична живопис като умело вплита традиционните техники на маслената живопис в съвременен контекст. Реализира самостоятелни и съвместни изложби в страната и чужбина, участва в резидентски програми. През 2022 г. арт инсталацията ѝ „Теория на всичко“ е селектирана в каталога Best of Fair към престижния арт форум Тhe Other Art Fair, организиран от Saatchi Art в Лос Анджелис.