Изложба на един от ярките български символисти от началото на миналия век – Георги Машев, бе открита в залите за временни експозици на Градска художествена галерия – Пловдив (ул. „Княз Александър I „№15). Животът и творчеството му са изпъленни с превратности, бунтарство и отказ да следва утвърдените пътища в изкуството“, каза изкуствоведът Ани Стойкова.

На откриването присъстваха и директорите Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик Леон Бабачев и на пловдивската Градска галерия Красимир Линков. Изложбата се организира с усилията на двете галерии и е посветена на 130 години от рождението на този отличаващ се със своя самобитен творчески почерк художник.

Георги Машев (1887-1946) е определян като родоначалник на диаболистичната тематика в изобразителното изкуство у нас. Той намира своите сюжети в народните предания, търси приказното и мистичното в българската история. Разтърсен от дехуманизиращата жестокост на Първата световна война, в която участва като военен художник, застигнат и от лични нещастия, творецът трансформира преживяванията си в характерна демонична образност и артистична експресия.

Личното му приятелство с Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Теодор Траянов, Николай Райнов допълва и оформя уникалния му художествен мироглед.

Георги Машев напуска Държавното рисувално училище след творчески конфликт с преподавателя си и заминава за Петербургската художествена академия (1907), а след година и в Художествената академия в Брюксел. Окрилен от срещата с голямата европейска култура и увлечен от модното направление на символизма, Машев се завръща в България с пораснало самочувствие и се дипломира в Държавното рисувално училище при преподавателите Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Иван Ангелов.

Писателят Константин Константинов пише за него в своята мемоарна книга „Път през годините“: „В младата история на българското изобразително изкуство Георги Машев се отделя рязко от другите, неочакван и своеобразен. Днес малцина го знаят. Ала по-късно към това усамотено убежище, край което минава пътят на българското изобразително изкуство, ще се върнат, уверен съм, не един от младите, като към изходна точка, установена от първия български визионер в живописта“.