Девет експозиции представя тазгодишното издание на Националните есенни изложби, което ще се проведе под мотото "Функции на състоянието". Откриването е на 1 септември в 18 часа в Балабановата къща. Кураторът проф. Галина Лардева е избрала авторите Деница Тодорова – графика/рисунка (Къща Мексиканско изкуство, зала), Елизар Милев – стъкло (Къща Хиндлиян, мааза), Емануела Ковач – графика (Балабанова къща, сводеста зала), Йордан Велков – живопис (Балабанова къща, двор), Кирил Станоев – фотография (Балабанова къща, първи етаж), Огнян Читаков – скулптура (Къща Хиндлиян, двор), Силвия Митовска – керамика (Къща Хиндлиян, веранда), Слав Недев – живопис (Балабанова къща, дълбока зала), Станислав Беловски (Къща Мексиканско изкуство, двор).

Представянето на нови имена в съвременното българско изкуство е един от важните концептуални фокуси в последните десетина години на кураторската селекция на Лардева. Тазгодишният участник е Йордан Велков (1999 г.) – възпитаник на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив и магистър по живопис в НХА София. В живописните платна на Велков пейзажът е мислен не като жанров модел, а като гравитационно поле, в което времепространството се отлага като условност, разположена отвъд идеята за сюжетика и разказ. Самата представа за среда тук е функция от преноса на материя сякаш чрез различни перцептивни сили и на различно времепротичане.

„Функции на състоянието“ предприема артистичен опит да откъсне явленията от нескончаемата верига от причини и следствия – безкрайна, сякаш фаталистична последователност, към която неизбежно и подчинително е свързан и човекът заедно със своите възприятия, със своя рефлекс към една изведена на повърхността резултатност. Вместо това „Функции на състоянието“ търси възможности да систематизира и предаде осезанията на крехкия баланс на дадения момент, без да се интересува от онова, което е довело до него или произтича като негов резултат. Налице са достатъчно основания за такава възможност, доколкото единичният художествен израз представлява именно такъв неустойчив, затворен в своите непосредствени граници момент. Същевременно функцията на състоянието би трябвало да може да предаде и проекциите на автентичния човешки опит в конкретния момент, като носи следи от непосредственото виждане", обяснява кураторът проф. Галина Лардева.

На откриването на събитието известният български музикант Петър Салчев ще изнесе концерт, в който ще представи последния си музикален проект. За нехарактерния формат глас, пиано и виолончело, той се доверява на доказалите се на съвременната музикална сцена имена Йордан Тоновски и Магдалена Петрович. В програмата са застъпени както класически произведения, така и образци от добре познати популярни и джазови мелодии, интерпретирани в контекста на камерното, на моменти алтернативно звучене на състава.

УЧАСТНИЦИТЕ:

Деница Тодорова е родена през 1984 г. в Пловдив. Живее и работи в Антверпен. Магистър по живопис в Кралска академия за изящни изкуства Антверпен. Има множество самостоятелни изложби: Maart Kunstroute, Parallel Skies, Zaal 29 Academie Waregem (2023 г.), Вчера каза утре, Изкуство върху хартия. Брюксел (2019 г.), Доколкото очите ми виждат. Галерия Rossi Contemporary, Брюксел (2018 г.) и др. Както и много участия в престижни международни колективни изложби и форуми. Носител е на редица награди за рисунка: Харелбеке (2015 г.), Ронсе (2015 г.) и др. Деница Тодорова представя за пръв път своя изложба пред българска публика в родния Пловдив.

Мащабните рисунки на Деница Тодорова създават внушение за неустойчиви пространства от светлинни проекции, зад които стоят въздействията на различни повърхности и гледни точки към тях. Тези пространства пулсират в разполагането на нанесените слоеве графит между концентрацията и отдръпването, между ярката контрастност и меката нюансираност, между характерните единични акценти и постъпателно завихрящите се повторителности.

Елизар Милев (1987 г.) е преподавател, доктор в специалност Дизайн на порцелан и стъкло в Национална художествена академия, София. Специализира в Pilchuck Glass School, Сиатъл леене на стъкло и допълнителна обработка (2014 г.), магистър в специалност Порцелан и стъкло на НХА София. Участва в много представителни международни и национални форуми за стъклопластика. Носител е на Национална награда “Сирак Скитник” – СБХ Сливен (2012 г.).

Стъклопластиките на Елизар Милев се отличават с геометрична изчистеност, с извеждането на прозрачността и цветовото тониране на лятото стъкло в структуроопределящ фокус. Пластиките от циклите „Зависимости“ и „Структури“ създават впечатление за търсено архитектонично единство, за мислене за композицията като постройка, като вътрешна динамика в самия процес на изграждане.

Емануела Ковач (1967 г.) е преподавател в Националната художествена академия в София. Един от изявените съвременни български графици, носител на много международни и национални награди. Нейната богата творческа биография включва над десет самостоятелни изложби и много участия в представителни форуми за графика в България и чужбина. Лауреат на множество национални и международни награди за графика като например XV Международно биенале на графиката, Варна.

Графичните листове на Емануела Ковач изследват границите на визуалните възприятия. В „DOCK“ авторката разгръща последователно манипулиране на граничната линия на хоризонта, която иззема ролята в отделянето на видимостите и постъпателно коригира представата за действителната линия на хоризонта, „смъква“ я и я откроява в опита за пренареждане на свободното пространство. На това място хоризонтът се появява като комплексен образ с дълбок познавателен потенциал.

Кирил Станоев (1983 г.) е дигитален артист с богато портфолио и участие в редица форуми за фотография. Фотографии на Кирил Станоев са публикувани в различни медии, сред които Vogue Italia, Photo France, Еsquire, Playboy, Maxim, Еva, Grazia, Forbes, BravaCassa, Nova Broad Casting Group, BTV Media Group.

Фотографиите на Кирил Станоев са провокативни в своята подчертана, последователно създадена театралност. Като тръгват във функционалното си развитие от студийни портретни етюди, тези изображения постепенно добиват значение на комплексни инсценировки. Тези инсценировки засягат цялостния мизансцен на живописния портрет с непосредствените му фетиши и инструменти на проектиране на „вътрешното“, с преднамерената постановка на фона, с включването на играта на сенките в пространственото моделиране, с вниманието за „рамкирането“ на кадъра.

Огнян Читаков (1976 г.) е завършил специалност Скулптура в НХА при проф. Крум Дамянов. Има множество самостоятелни изложби, участия в колективни международни и национални форуми по скулптура. Автор на редица произведения в обществена среда, носител на национални награди (Алианц България 2010 г.), награда за най-добър художник на годината във френската платформа за изкуство Singulart за 2023 г.

Произведенията на Огнян Читаков развиват една представа за баланса между частта и цялото, една основополагаща за състоянието динамика между вътрешно и външно, а във връзка с това и друг подстъп към абстракцията. Въз основа на тази инкорпорирана в структурата на произведенията динамика се внушава усещането за произтичащо от вътрешността завихряне, за вътрешно пулсиране, дори за произтекъл под повърхността взрив.

Силвия Митовска (1966 г.) е завършила специалност Керамика в НХА София. Творческата ѝ биография включва множество самостоятелни изложби и участия в национални форуми за съвременна керамика. Носител на Награда Пловдив в раздел Изобразително изкуство за 2021 година за изложбата „Персона“ (съвместно с арх. Петър Белев).

Експериментът в керамичните произведения на Силвия Митовска е насочен на първо място към самата природа на възприятията, към начините на насочване на съзнанието въз основа на сетивното уподобяване, на форма, пропорции, цвят. Но различният материал, различният контекст, изобщо различната възприемателска ситуация отнема илюзорността на уподобеното. – Оттам нататък керамичните кулинарни сладости поставят проблема за начините, по които образите са в състояние да заговарят възприемателя и да антиципират неговия интерес – те са само пример, залог, метафоричен образ на дребното всекидневно изкушение, зад което обаче протича характерен случай на въздействие на еднопосочен апел.

Слав Недев (1967 г.) е член на Управителния съвет на Съюза на българските художници. Богатата му творческа биография включва самостоятелни изложби в България и Германия, участия в много колективни международни изложби и форуми за съвременно изкуство, както и множество награди, симпозиуми и международни резиденции. Слав Недев представя живопис, която на пръв поглед може да се определи като урбанистична: панорамни пейзажни перспективи, в които отчетливо място имат обществени постройки и техните транзиторни (преходни, ничии) пространства, които свеждат човешката фигура до условно присъствие или силует. Но в същото време тези характерни урбанистични визии се насочват към самата представа за техницизирания поглед, който строи тези визии.

Станислав Беловски (1976 г.) е един от активните в дигиталните медии съвременни визуални артисти. Освен участието му във Функции на състоянието, Национални есенни изложби Пловдив през 2023 г. той реализира две мащабни изложби: „Аз трябваше да направя нещо“ – Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство, и „Имало едно време в България/ Once Upon a Time in Bulgaria“ в Музей на хумора и сатирата, Габрово. Богатата му творческа биография включва самостоятелни изложби и участия в много колективни международни изложби и форуми за съвременно изкуство.

Доминация в работите на Станислав Беловски са ироничните реплики, изпълнени в програмния маниер на попарта. Тези произведения въздействат с прекъсванията, с късите съединения, които предприемат, с произвола на прочита, който си позволяват. Но докато попартът извежда на преден план повторението на мотивите, мултиплицирането, наслагването, визуалните пастиши на Беловски залагат на дистанцираното отстранение, на контекстуалните несъответствия и на провокативните игрови модели.