Утрото е по-мъдро от вечерта, казват старите хора. След безобразните кадри с насилие пред Народния театър снощи преди премиерата на "Оръжията и човекът" сутринта идва с още по-стряскащо осъзнаване. Защо ли? Защото пред сградата на първата ни сцена протестираха (не всички, разбира се) хора с животински инстинкти. Убедена съм, просто е достатъчно да видим кадрите с агресията срещу някои актьори.

Фактът, че видяхме този достоен българин притиснат до стената, наобиколен от зверове, за които няма авторитети, таланти, постижения, е показателен каква е менталната и духовна кондиция на народа ни.

Протестът пред Народния театър е симптом на тежко заболяване и по-лошо - насилието в центъра на София е предвесник на непредсказуем метеж. Метеж, подстрекаван от образовани и на пръв поглед интелигентни хора, но изпълнен от неовладяема тълпа. Страшно ще бъде, ако, недай си боже, се случи голям инцидент. Спомнете си блокираните улици при случая с малкото момченце Пепи, убито от собствената си майка! Представете си какво би предизвикала подобна трагедия днес!

И не, не става дума за национално достойнство или обида, нанесена на историческата ни памет, както се плюнчат по телевизиите подстрекателите на снощното насилие. Ако бяхме толкова достойни и нетърпими към ударите срещу националната ни гордост, отдавна щяхме да сме съсредоточили действията си към това да изметем политическата утайка, която ни бута от десетилетия към духовен упадък, безпросветност, а защо не и оскотяване. При това можем да го направим по много по-хуманен начин като гласуваме на избори, а не да ходим за риба.

Нищо пред Народния театър не беше случайно и по-лошо - нищо няма да бъде случайно. И ще бъде страшно, защото както видяхме, драгата полиция се превърна в почетен шпалир на насилието. Органите на реда бяха безпомощни зрители на ниско театро, с което със сигурност ще предизвикаме много по-иронични коментари по света от тези на Бърнард Шоу.

Добрата новина за екипа на "Оръжията и човекът" е, че макар и по този брутален начин, публиката вече е гарантирана. Най-малкото, защото това е единствената възможност на нормалните хора да покажат отношението си към насилието снощи. За пиесата, съдържанието ѝ, режисьорските решения, актьорската игра, сценографията и музиката няма смисъл да се пише. Снощи те въобще не представляваха интерес за тълпата пред театъра.

Е, за мнозина от "бунтарите" се случи и "проглеждане", защото вероятно за първи път се "срещнаха" с Народния театър.