от доц. д-р Влади Манев 

По повод Световния ден на космонавтиката 12 април и във връзка с международния ден на имунологията и имунолога 29 април е важно да се знае един малко известен факт - българската медицина е регистрирала световен приоритет в космическата медицина в областта на клиничната имунология на сърцето.

Става дума за установена възможност за ранно установяване на болестен процес в миокарда с клетъчни имунологични методи при експертизата за космонавтите ни. През 80-те години на ХХ век е бил разработен и приложен във ВВМИ /ВМА/ иновативен комплекс от клетъчни и молекулярни имунологични методи за изключване болестен процес в миокарда /ин витро / при експертизата на космонавтите ни.

С това българската медицина дава своя принос в развитието на космическата медицина за ранна профилактика на болестен процес в миокарда.Доказателства, че българската медицина тогава е изпреварвала не само САЩ в областта на клиничната имунология на сърцето за профилактика на болестен процес в миокарда са следните факти:

1. Признат е световен приоритет на български учен имунолог д-р Влади Манев с Авторско свидетелство за изобретение от 1986 г. за разработване на „Комплекс от клетъчни имунологични методи за ранна диагностика на болестен процес в миокарда. По негова идея тогава се работи по ведомствена тема „Сърце”във ВВМИ/ВМА/. Около 10 години по–късно авторът на изобретението д-р В. Манев получава„Златен медал” при участие в Международно изложение за интелектуална собственост.

 3. Справка на документите за реализацията на този проект показва, че е работено в периода 1983-1986г по този иновативен проект и  завършва успешно. В служебна бележка издадена от Научния отдел при ВМА Изх.№1787/07.05.1997 г се чете: „С настоящата служебна бележка научният отдел на ВМА удостоверява, че за периода 1984-1986 г. по инициатива на полк.ст.н.с.II ст. д-р Влади Манев к.м.н., ръководител на Лабораторията  по клинична имунология на ВМА, същата е била изпълнител на ведомствена тема „Сърце“ за разработване на имунологичен подход за ранна диагностика на болестен процес в миокарда” с ръководител на темата зам.-началника на ВМА и началник на Катедрата по кардиология генерал –майор професор Димитър Шишманов.

Във връзка с разработването на комплексната програма е приет крайният отчет в определения срок. В теоретичен и практичен аспект се доказва на клетъчно и молекулярно ниво възможността при изследване на Т-лимфоцитите да се установи с имунологични методи неманифестиран клинично болестен процес в миокарда, когато няма още клинични данни, а съвременните кардиологични и други методи не са информативни /ЕКГ, ензими и др./.

Тази установена възможност има важна практическа стойност за профилактика при високо рискови отговорни професии като летци-космонавти, летци от военната и гражданска авиация, подводничари, високоскоростни влакове и др.                             4. Авангардната идея едва ли би могла да се реализира ако не е била подкрепена от проф.д-р Димитър Шишманов - известен водещ кардиолог, административен ръководител при разработването на ведомствената тема „Сърце”. Неговата оценка е висока за разработения комплекс от клетъчни имунологични методи за ранна диагностика на болестен процес в миокарда.

5.Няколко години по-късно в САЩ учени използват имунологични методи за ранно регистриране на болестен процес в миокарда.Разработените от тях имунофлуоресцентни техники използват моноклонални антитела. Прилагат се за първи път болницата в Хюстън където се изследва летателния състав, вкл. космонавтите на САЩ. /Научната публикация е от 1991г./ Предлага се още тогава да се обособи шести нов раздел на специалността клинична имунология „Клинична имунология на сърцето“. Оказва се, че шест години по-рано в България експертизата на българските космонавти се е извършвала с разработени оригинални клетъчни имунологични методи.

Създадените преди повече от 30 години клетъчни имунологични методи за ранна диагностика на болестен процес в миокарда днес биха имали  повече научно и историческо значение, че е доказана възможността за ранно откриване, оценка и контрол активността на болестния процес в миокарда.

Имунологичните техники използвани преди 30 години са с ниска производителност, трудоемки и времеемки.Съвременните имунологични методи, които използват моноклонални антитела биха позволили при наличие на високотехнологична апаратура и  високоспециализирана научно-приложна медицинска структура. Да могат да се въведат в практиката за контрол и оценка степента на здравния риск при високо рисковите професионални контингенти във военната, транспортната и други тясно специализирани области на медицината за ранно откриване и профилактика на  болестен процес в миокарда.

Доц.Манев е председател на програмен консултативен съвет по имунобиологична терапия и имунопрофилактика на рака към здравна фондация „Контрол на придобитите имунни дефицити, свързани с промени в околната среда”. Мисията на фондацията  е разкриване на„Високотехнологична специализирана клиника за имунобиологична терапия и имунопрофилактика  на рака, за възстановяване на онкоболни след химиотерапия , намаляване рисковете от възникване на противопоказания,  намаляване рисковете от рецидиви след успешно проведена химиотерапия.

 След повече от 40 години посветени на имунологията на туморите той получава  високо отличие с купата „ Изобретател на 2016“. Участва в Експо-16 с регистриран световен приоритет с три патенти в областта на имунобиологичната терапия и имунопрофилактиката на рака. Един от патентите  бе сред номинираните от Националното патентно ведомство за 2017 г.

Посветил е целия си съзнателен живот от студент по медицина до сега на имунобиологията на туморите и имунотерапията на рака.Още като студент пети курс медицина работи  върху експериментално проучване по своя оригинална идеа: "Опит за антигенно обогатяване на миши сарком 180 на Крокер с ваксинален вариолен вирус".

Резултатите са публикувани в студентското научно списание. /сп.Премедикус 1968г/ През 70-те години на ХХ век осъществява по своя инициатива първия у нас индивидуален план за специализация по клинична имунология.

Прокарва пъртина за признаване у нас на специалността имунология.Едва през 1986 г.  на законово основание на 29.04.1986 г. му се разрешава да се яви на първия държавен изпит по имунология.

Създател е на първата лаборатория по клинична имунология във ВМА, основател е на първия у нас Център по клинична имунология.

Ежегодно у нас умират от рак около 18 000 болни. У нас обаче няма още  направление за имунобиологична терапия и имунопрофилактика  на рака, няма призната такава област или специалност, няма разкрита нито една клиника или дори едно звено. 

Ако се създадат нормативи за внедряване на признати патенти у нас в това стратегическо важно направление, то би могло поне на половината от тези болни да се даде шанс за втори живот и се потърсят начини да се съдейства. Авторът на патентите и полезните модели е убеден, че ако бъдат внедрени поне някои от тях, то би имало шанс  и за България да стане водеща дестинация  в Европа за възстановяване на онкоболни след химиотерапия и намаляване риска от рецидиви.

Проблемите:

1. Години наред нито държавата нито бизнесът проявяват интерес към регистрирания у нас световен приоритет с патенти. Държавата е предоставила тези права на пазара да регулира търсенето и внедряването на патенти и иновации в стратегически направления на медицината.                                             

2.Пазарът не се интересува да инвестира в иновативни направления на медицината, защото в известен смисъл е рисков капитал, а възвръщаемостта е след минимум 3-5-8 или повече години.

3. Години на формализъм и незаинтересованост. От Министерството на здравеопазването /МЗ/ по вече от три години се получават формални отговори по направените предложения като се насочват  за финансиране и решаване по нормативи и алинеи  в Закона за здравето. Същите се отнасят обаче само за кандидатстване по научни проекти ,които след години биха могли да кандидатстват и  бъда признати с патенти,а не се отнасят за вече признати патенти вкл. и  частни такива.

Вероятно наличните нормативи са приложими при вече съществуващите у нас специалности, направления и налични медицински структури,но са неприложими когато у нас няма такива. 

4. Внесено е предложение до Министерството на здравеопазването и до парламента: ”Да се внедри опита и нормативната база от Германия, където при признати патенти в стратегически за страната направления, държавата изкупува патентите и инвестира за апробиране и внедряването им.

При успешното им внедряване, когато няма вече инвестиционен риск, бизнесът тогава се нарежда "на опашка"да изкупува лицензии, инвестира милиони за внедряването на патенти в стратегически направления. „Тогава  държавата си възвръща в пъти вложените средства. В конкретния случай средствата, които би следвало да се заделят от държавата за внедряване на патенти в онкологията, в частност в имунобиологичната терапия и имунопрофилактика на рака като стратегически направления на медицината биха били  символични от гледна точка не само на очакваните ефекти. През последните 20 години едва ли има 5 /пет/патента признати у нас в стратегическата област на медицината, каквато е имунологията на туморите и имунобиологичната терапия на рака, а ако има такива ,то три от тях са наши.

5. С години се правят предложения до МЗ и парламентарната комисия по здравеопазване да се осъществи надпартийно обсъждане за вземане на надпартийно решение за ускорено внедряване на признати патенти в областта на имунотерапията и имунопрофилактиката на рака.

6. Предлага се здравеопазването ни да бъде обявено за деполитизирана територия и да се изработи без отлагане дългосрочна надпартийна държавна стратегия за период от 20-30 години. Тогава идващите и отиващите се партийни кабинети ще следва да спазват и доразвиват приетата националната здравна доктрина и здравна дългосрочна стратегия.