Пловдивското певческо дружество „Ангел Букурещлиев“ посвещава събитие на музиката и на една неподозирана историческа тайна.  Навръх Деня на независимостта, 22. септември, в 11 часа пространството около Часовниковата кула на Сахат тепе ще бъде отворено за ученици, младежи и по-възрастни любители на музиката, които ще имат възможността да присъстват на едно необикновено събитие, организирано от дружеството. Освен да се насладят на изпълненията на хористите, както и да участват в майсторските класове, водени от някои от именитите музиканти от града под тепетата, гостите ще имат възможността да научат и една повече от любопитна историческа тайна - за връзката между мястото около Часовниковата кула и историята на Певческото дружество. Основната мисия на събитието е да даде възможност на децата да се докоснат до музикалното изкуство и да го обикнат.

Децата, които се включат в тях, ще имат възможността да научат любопитни факти за различните инструменти, както и някои основни техники на изпълнения. При всяка локация за младите посетители ще има подготвени и специални тематични изненади. Освен благородната идея, свързана с музиката, в основата на събитието стои и една неподозирана историческа тайна. И тя разкрива любопитна връзка между историята на Часовниковата кула и тази на Певческото дружество, разказва диригентът на хора Илиян Тиганев.  За нея подсказва още официалното име на възвишението, където се издига Часовниковата кула. То се нарича е Данов хълм в чест на големия Христо Г. Данов, който, освен възрожденски деец и баща на българското книгоиздаване, е и член на Пловдивското певческо дружество "Ангел Букурещлиев" в периода около 1904 година.

Часовниковата кула на пловдивското Сахат тепе е сред най-старите в Европа, построена в периода 1578–1611 г., а на Балканите изпреварва дори градове като Солун, Цариград и Одрин. Подобно на нея, Пловдивското певческо дружество "Ангел Букурещлиев" е един от първите, а понастоящем най-старият светски хор в България, основан през далечната 1896 година. Що се отнася до часовниковия механизъм на кулата, той е изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата, така че да отмерва времето не с циферблат, а с камбанен звън, който по онова време огласял града всеки ден - точно по обяд. По същия начин не циферблат, а камбанен звън е заложен и в основите на Певческото Дружество, положени от самия Ангел Букурещлиев, чиято творческа дейност се разглежда като основополагаща за хоровата дейност в България и неразривно свързана с наченките на оперното дело у нас.

Любопитен факт е, че през 1618 година (или 7 години след окончателното завършване на постройката) френският пътешественик Льо Февър, който минава през Пловдив, записва в дневника си: „На едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски”.

Славата на Пловдивското певческо дружество обаче не чака 7 години, а се разнася по света още в годината на основаването си. Тогава едно след друго започват да пристигат първите поздравления за успешни изяви от певчески дружества в Сърбия, Словенско, Хърватско, Чехия и Полша. Тук обаче има още един детайл, който подсказва близостта в двете истории. Льо Февър изрично споменава, че Часовниковата кула „отмерва часовете по френски“, което определено създава впечатлението за духовно доближаване на часовниковия звук до ново западноевропейското звучене. И не само часовниковият звук на кулата е този, който „довежда“ европейското звучене на родна земя. Прави го и Певческото дружество през 1899 година, като за първи път в България запява преводен репертоар на европейски творби. Това се случва, благодарение на инициативата и труда на един от най-ентусиазираните основатели на организацията – Никола Т. Попов. И ако до момента историческите данни за кулата и Дружеството изглеждаха по-скоро като близки, то следващите събития ще изненадат всеки, който се е заел да ги проследява. Защото те вече звучат буквално като една и съща история, разказана два пъти, но с различно име на главния герой.

Ако в началото на XIX пожар унищожава напълно дървената конструкция на Часовниковата кула, то век по-късно (1912 – 1921 г.) Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война изравняват със земята дейността на Певческото дружество. Тогава много от членовете му загиват на фронта, а концертната дейност е преустановена. 1809 е годината, когато на мястото на изгорялата дървена конструкция на Часовниковата кула била вдигната нова – този път от камък. Материал, който, вече метафорично, използва и Ангел Букурещлиев, за да възстанови по същия начин дейността на Дружеството през 1921 година. Любопитна е и близостта в историческите сведения за Кулата и Дружеството в началото на 40-те години на XX в. Тогава часовниковият механизъм спира да работи, а няколко пловдивчани го демонтират. В същото време творческата дейност на Дружеството също прекъсва, а причината за това е избухването на Втората световна война и хитлеристката окупация на по-голямата част от Европа. След време стар майстор от Карнобат е поканен да направи копие на часовника по запазените от 1882 година чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично. И огромна физическа сила, понеже тежестите на часовника са над 100 килограма.

Нова страница отгръща и историята на Певческото дружество след 1945 г., когато то подпомага парично и материално инициативата за създаване в Пловдив на Държавен симфоничен оркестър, а за диригенти са назначени Асен Диамандиев – на мъжкия хор, и Иван Пеев – на женския.

Към днешна дата Часовниковата кула на Сахат тепе е една от забележителностите на Пловдив, издигаща се внушително на хълма и възвърнала блясъка си. Тъкмо като страж, който охранява Дома на Пловдивско певческо дружество "Ангел Букурещлиев", който се намира в подножието му и отдавна не е просто сграда, а храм, където може да се чуе естественият звънлив глас на боговете.

Събитието е част от Културния календар на град Пловдив. Очаква се на откриването да присъства кметът Костадин Димитров.