Как да се финансират и категоризират държавните културни институти, така че да има достатъчно пари за “творчески продукти” на световно ниво - това ще трябва да опише министърът на културата в нова наредба. Това предвиждат промени в Закона за закрила на културата на ресорния министър Найден Тодоров, публикувани за обществено обсъждане.

През 2025 г. бюджетът за сценични изкуства е 209,6 млн. лв., като над 85% са за персонал.

Останалите пари са за издръжка и творческа дейност, което е крайно недостатъчно.

За да бъдат конкурентни и в крак със съвременните световни тенденции както у нас, така и в чужбина, концертните зали и театрите би трябвало да представят утвърдени световни артисти и продукции, както е обяснено в мотивите към предложените законодателни промени. Това обаче е трудно постижимо при наличните ограничени финансови ресурси.

Проектът предвижда най-накрая да заработи е електронния регистър на професионалните артисти и специалисти в културата. По закон той би трябвало да е създаден от началото на 2025 г., но сега не е ясно какви данни точно трябва да се събират, така че да предлага надеждна информация.

Въвеждат се и няколко нови дефиниции - за специалист в сферата на културата, културен продукт, професионална дейност. Например професионален артист е “лице, което упражнява професионална дейност в областта на културата и/или изкуствата, свързана със създаване и/или изпълнение на културен продукт”. Допълва се и дефиницията за култура и се осъвременяват остарели определения.

Директорите в културата няма да могат да заемат ръководни длъжности в партии

Сега им е забранено да упражняват търговка дейност, както и да работят извън научните и културните среди.

103 са държавните културни институти, културните организации са 3445, а самоосигуряващите се в сферата са 4604 души към април 2023 г.

Със закона ще бъде променен и терминът “културно-историческо наследство”. Вече ще е ясно какво е “култура”, “културна организация”, “културно наследство” и “културни ценности/продукти”.