Навременен и адекватен отговор на призивите за подкрепа може да даде ЕК  през програмата „Творческа Европа“, в сътрудничество с други програми и чрез специфична безвъзмездна помощ, програмата „Хоризонт 2020“,  биха могли да включат културата и творческите сектори в своите цели. Около това се обединиха министрите на културата на страните членки на Европейския съюз. 

 Министърът на културата на България Боил Банов участва във видеоконференцията на високо равнище с колегите си, посветена на последиците от въздействието на COVID-19 върху културния сектор и на възможните ефективни мерки за възстановяването му след кризата. 

Целта на срещата е да обобщи информацията от държавите членки относно видовете помощ, предоставяна на национално равнище, и да се набележат мерките, които да повишат издръжливостта на културния сектор в краткосрочен и дългосрочен план. 

Неофициалната среща се проведе по инициатива на Хърватското председателство на Съвета на ЕС - 2020. В нея участваха всички министри на културата от 27-те държави членки и трима европейски комисари - заместник-председателя на ЕК и комисар с ресор “Ценности и прозрачност” Вера Йоурова, комисаря по вътрешен пазар Тиери Бретон и по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел. Специално отношение към дискусията взе министърът на културата на Германия, предвид предстоящото пред федералната република Председателство на Съвета на ЕС. 

Министърът на културата на България Боил Банов представи мерките на национално ниво, включващи: гарантирани заплати и осигуровки за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за периода на извънредното положение, но не повече от 6 месеца; подпомагане на самоосигуряващи се творци в областта на културата и на изкуствата с по една минимална работна заплата и начислени осигуровки за два месеца от времето на извънредното положение и един месец след неговата отмяна; възможност за кандидатстване с проекти към Министерството на културата и Национален фонд „Култура“ по сега съществуващите програми, в правилата на които да бъдат включени допустими разходи до 25 % на разходи за персонал и административни разходи и увеличение на сроковете на изпълнение; възможност за получаване на безлихвени кредити до 1500 лева с удължен срок на изплащане за 10 години; мярката по схемата „60:40“ за запазване на работните места в предприятията, включително за тези, занимаващи се с артистична и творческа дейност.

„Всички ние и Комисията трябва да вземем сериозни и спешни мерки за спасяването на нашите творци и хилядолетната култура на Европа, да работим заедно и да обличаме обещанията в реалности, за да дадем на целия сектор усещане, че мислим и работим за тях“, каза министър Банов. Той благодари на Хърватското председателство на Съвета на ЕС за организацията на срещата и пожела бързо възстановяване на страната след земетресението преди дни, в което пострадаха и много обекти на културното наследство. Министър Банов направи предложение за провеждане на подобни видеоконферентни срещи и в бъдеще, с цел проследяване на динамичното развитие на ситуацията, ефекта от прилагането на мерките и вземане на бъдещи решения за сектора.

В перспектива трябва да се търсят решения за повишаване на устойчивостта на тези сектори при кризи по отношение на аспектите: заетост, финансиране и цифровизация, отчетоха министрите.

Според тях в момента повече от всякога е нужна солидарност и бързи действия за предоставяне на целенасочена подкрепа за ресора, изразяваща се в допълнителна финансова и административна подкрепа за най-засегнатите сектори в областта на културата и изкуствата.

Министрите на културата отчетоха факта, че пандемията от COVID-19 принуди културните институции по света да преустановят дейността си, отменяйки стотици събития и поставяйки в тежко положение както работещите в културата и изкуствата, така и публиката. Мерките против разпространението на коронавируса засегнаха цялата икономика на ЕС и особено малките и средните предприятия, временните работници и свободните творци, които зависят изцяло от проектите и събитията и които, според данни на Съюза, са около 7 милиона души. Данните за загуби са за всички сектори, независимо дали става въпрос за сценични или изящни изкуства, за аудиовизуалния сектор. Има частни сектори и индустрии, в които загубите достигат до 80%, сочат данните на различни държави, като сред особено засегнатите са издателствата и медиите. Сред решенията, взети от държавите членки към момента, са икономически, включващи данъчни облекчения, безлихвени кредити, банкови гаранции и социални - частични възнаграждения за най-засегнатите представители на сектора и обезщетения за периода на преустановяване на дейността на институтите, покриване на административни и режийни разходи, осигуряване на ресурси за създаване на нова продукция и творби, производство и разпространение на онлайн културно съдържание, и други. 

В обръщение към участниците в срещата европейският комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел отбеляза, че се планират специални мерки във всички сектори на културата – киното, сценичните изкуства, дигиталната и виртуалната културна среда и други, но трябва да се мисли и за бъдещето – как да се използва Институтът за иновации и технологии и какъв трябва да е бюджетът за култура за следващата финансова рамка, за разгръщането на цифровизацията в културния и творческия сектор. Тя обърна внимание на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса в размер на 37 млрд. евро и на възможностите за разпределение на тази средства, включително за работещи в културните и творчески сектори. Комисар Габриел предложи и обща онлайн платформа между страните за споделяне на добри практики за преодоляване на кризата, както и такава, чрез която самите творци да предлагат своите решения за справяне с кризата. 

По инициатива на предстоящото Германско председателство на Съвета на ЕС министрите на културата ще разгледат възможността да се обединят около съвместна декларация, основана на проведената дискусия, която ще има за цел да изпрати политическо послание към сектора и да подчертае ангажираността за намиране на ефективни решения.