„Когато влязохме в Министерство на културата на 2 август 2022 г. заварихме замръзналото кралство”, разсмя журналистите зам.-министър Пламен Славов по време на пресконференцията, на която екипът отчете дейността си.

Минеков и колегите му изредиха поредицата от успешни действия, които по техните думи, са останали скрити за широката публика.

„Третият ни мандат беше като минно поле и шумът от взривовете, скриваше това, което вършим реално.  Успяхме да започнем да разходваме средства основно капиталови разходи, които бяхме напът да загубим, защото предходното правителство ги беше замразило. Насочихме ги навсякъде, където има нужда. Спасихме училища и паметници на културата. 33 млн. лв. отидоха за спасяване на сценичните изкуства”,  каза Велислав Минков.

Той посочи като успех и подпомагането на музеите и музейното дело с 5 млн. лв., защото там положението е трагично и специалистите тънат в нищета. Поради ниските заплати за отминалата година 60 експерти са напуснали  през 2022 г. и са се вляли основно в редиците на образованието. През отминалите няколко месеца 1700 артисти са получили творчески стипендии на обща стойност 7 млн. лева, а през различните програми на фонд „Култура” са разпределени 38 милиона.  През Националния филмов център е разпределена сумата от 9 млн. лв. и са сключени над 120 контракта.

„За съжаление продължава спорът около правилника към Закона за филмовата индустрия и общността трябва да стигне до единно решение, за да има раздвижване в сектора. Подготвили сме изменение в Наредбата за избор на директори в сценичните изкуства. Тя трябва да мине през обществено обсъждане, но според мен присъствието на синдикатите в комисиите е твърде съмнително. После става така, че синдикалисти, които са избрали директорите, се появяват в продукции на съответните културни институти. Има размяна на услуги. Според мен директорът трябва да бъде посочен от министъра и работата му да бъде оценена след първите 6 месеца. Някои директори подкрепят идеята, а други се страхуват от промяната”, каза министърът.  Той възрази остро и срещу делегираните бюджети, защото има системи за източване на средства. Затова той е категоричен, че работещият инструмент за по-добро качество е репертоарният бюджет.

Екипът на Минеков се похвали и с трайните партньорства с френското правителство, подсигуреното участие на България на Венецианското биенале, представянето на Софийска филхармония в Загреб и Берлин. Осигурени са средства за ремонта на софийския нотариат – 5 300 000 лв., както и на сградата на НИНКН на ул. „Лъчезар Станчев”, предстоящото откриване на Културен институт в Тирана.

След последни разговори на експертно ниво е подготвено изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Минеков призова той да бъде приет от следващото Народно събрание, защото ще прекрати престъпленията спрямо културното наследство.

Ако бъде приет, няма да има паднали и запалени покриви, рушащи багери. От една страна новият закон  бъде рестриктивен, а от друга ще подаде ръка на собствениците. 30 процента от вложените средства за консервация и реставрация ще идват от Министерство на културата, а други 20 – от общините. При това положение собствениците ще искат  да имат сгради паметници на културата”, каза Минеков, но не успя да отговори на въпрос има ли реални действия срещу актове като бутането на сгради в Тютюневия град.

Той призна, че през няколкото месеца в кабинета е бил затрупан с оплаквания от бавните процедури в НИНКН, но в момента откъм кадри той е доведен до „скелетно състояние”. По времет,  когато директор е арх. Кандулкова специалистите на щат били 120 човека, а сега се броят на пръстите на двете ръце. Минеков припомни и че вече има обучени специализирани полицаи, насочени към културното наследство и тяхната задача няма да е просто да преследват иманяри, а ще наблюдават архитектурните резервати важни както като културно наследство, но и като туристически атракции.

„12 декемвври 2021 г. заявихме един бюджет, но не се получи. Идеята беше да има покачване по БВП с 0,2 процента. За съжаление бюджетът бе подсилен само с 90 и няколко милиона. Ако нещата се бяха получили, хората в сектор „Култура” щяха да получават достойни заплати и нямаше да има раздори. За съжаление ни очакват трудни месеци, защото бюджетът ще е същият и няма как да бъде актуализиран”, подчерта министърът на културата.

Неговият заместник Пламен Славов, подчерта, че най-голямото предизвикателство е било да спасят археологическия сезон и консервационно-реставрационните работи, защото не е имало нито един сключен договор.

Договорите по бюджетна програма за опазване на културното наследство са на стойност  14 млн. лв. От общо  173 договора – над 150 бяха сключени от нас. 221 договора бяха сключени за опазване на движимо културно наследство. Давам ви тези цифри, за да разберете в каква ситуация бяхме след 2 август”, каза Славов. Той допълни, че за този период  е стабилизирано и търговското дружество НДК.

Зам.-министър Борислава Танева пък каза че са пред финализиране на дългия процес за вдигане на единния разходен стандарт, което ще позволи 4800 човека, ангажирани в сценичните изкуства, да получат по-високи заплати.

В отговор на журналистически въпроси Велислав Минеков призна, че е разколебан да се включи в нов служебен кабинет, защото е много уморен. Той посочи, че по отношение на застрашеното недвижимо културно наследство има много сериозен проблем не само с Тютюневия град, но и с Несебър.

Подготвихме в първите два мандата  плана за управление и опазване на Несебър. Като се махнахме, всичко спря.  Трябва да спасим Несебър, планът бъде готов и изпратен в ЮНЕСКО. Ако влезе сред застрашеното културно наследство е лошо, но ако отпадне - това ще е тежък репутационен удар, а и финансов удар”, посочи той. Минеков каза, че тепърва предстои да се инвестират 10 000 00- лв. в дигитализация по Плана за възстановяване, средства, които ще се управляват от  Министерство на културата  и Министерство на електронното управление. Културата ще бъде подкрепена и със 79 млн. лв. от Плана за възстановяване.

Не бе подмината и темата за скандалите в Народния театър и Минеков отново изрази резервите си към ръководството и назначенията на пиари, както и наемането на фирми за реклама. Срещу изявлението му скочи актьорът от Народния театър Деян Ангелов, който попита изявленията на документи ли се базират, или на слухове.

В отговор на питане на актьора  стана ясно, че според министъра в НТ работят 81 щатни актьори, а Ангелов посочи, че всъщност са 58. От тях, по думите на Деян Ангелов, 47 от тях са се подписали в подкрепа на директора.

В отговор Минеков посочи, че има много чисто административни нарушения на настоящия директор Васил Василев, които са достатъчен повод да бъде отстранен.

„Поръчал съм още една проверка, нека да видим резултатите и от нея”, каза на финала той.