Фестивалът „Пловдив чете” и издателство „Персей“ ще представят  Маргарита Петкова, която представя и книгата й „Тъй рече Виктор“ и Костадин Филипов с книгата си „На дъх от лятото“ в Bee Bop Café на 13 юни от 18.30 ч. Модератор е Пламен Тотев. 

Дебютната стихосбирка на Костадин Филипов е събрала 48 стиха - тънката му и многопластова поезия, през която той пътува като откривател. Лириката му ни променя, тя ни носи от делничното и градското към пространството на празника с мелодия от струните на най-фините човешки емоции. Стиховете на Костадин Филипов са празник на духа и интелекта, но също и на чувствата. Докосването до поезията му е магия, която превръща читателя във философ, творец и мечтател. Потапя се в слова от нежност, разтваря се в морска пяна и се преражда в утрешния ден с вяра в нова любов.  

Редактор е именитата поетеса Маргарита Петкова, а автор на корицата на "На дъх от лятото" и вътрешните графики е талантливата художничка Мирослава Захариева. 

Костадин Филипов е български журналист и телевизионен водещ, отдаден на професията си повече от четвърт век. Той започва кариерата си още на 13-годишна възраст в радио "ЧЛК", Велинград. Паралелно със следването си в ПУ "П. Хилендарски", специалност Българска филология работи като новинар и автор на всекидневни актуални и музикални предавания в Обединени радиостанции "Канал Ком". Телевизионната му кариера започва в ТВ "Евроком-Пловдив" като репортер и водещ на новини, след това е водещ и редактор на централната новинарска емисия и "Темата на Нова" на Нова телевизия. Професионалният му път минава през ТВ7, където е водещ на новини и предаването "Дневен ред", редактор на риалити формата "Фермата" по BTV, а днес е редактор в предаването "Преди обед" по BTV. Главен редактор е на информационния сайт delo.bg. 

„Виктор пристигна внезапно и веднага почна да се пише сам. Това, разбира се, е метафора - аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистика - който списва стихове, знае как става. Тоест, изобщо не знае. "Някой диктува" е метафора на Андрей Германов, която кохортата стихоплетци кудкудяка наляво и надясно, га че ли звездите им го говорят”, разказва за книгата си Маргарита Петкова и продължава: „Виктор си дойде със заглавията и архитектониката. В социалната мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих. 

И тръгна като на шега. Тъй речеза това, тъй рече за онова - четири години в незнаен ден, в незнаен час на екрана на компютъра се появяваше поредното стихотворение. Направо на екрана. И направо пред читателите. 62 стихотворения. 

После, също така внезапно, както дойде, Виктор взе, че си отиде. Пак без мистика и метафори. Просто знам, че повече няма да пиша така, дори и да искам. А аз никога не се напъвам да редя римички на всяка цена - каквото там си се подреди. И никога не знам какво е искал да каже авторът! Виктор беше ту отвеян, ту саркастичен, ту зъл, ту неприлично сантиментален, обаче винаги честен. Много ми е скъп, пустият му Виктор, затова го споделям в книга, може пък и вие да го харесате.

Ох, да, неизбежният въпрос - кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер:  Мадам Бовари - това съм аз!", тъй рече и Виктор...”