Маргарита Мачева: Спектакълът е за една велика жена, която се разкъсва между короната и чувствата

от Мария Луцова
15:36, 11.09.2024

Драматичният театър ще зарадва публиката с премиерата на спектакъла "Елизабет или кралицата девственица" от Кристиан Симеон на 11. септември от 19.30 ч. в Камерна зала "Стефан Данаилов". Събитието е част от програмата на 28-мото издание на фестивала "Сцена на кръстопът".

"За нас този спектакъл беше изключително приключение. Става дума за пиеса за Елизабет I, която обаче е написана като фикция. Не става дума за историческо представление. Разказваме история за кралицата, която се влюбва в много по-млад лорд. От една страна тя трябва да запази авторитета си на владетел, а от друга - да бъде жена", разказва режисьорът Маргарита Мачева, която феновете на Пловдивския театър познава с друг красив спектакъл - "Майка".

Най-сериозното предизвикателство за екипа е резкият преход - представлението започва като комедия, но завършва като трагедия.

"Това е един актьорски спектакъл, защото всички те имат главни роли", каза още Маргарита Мачева.

Актьорът Борис Кръстев допълни, че се чувства прекрасно като лорд, но отсече, че неговият персонаж е като шизофреник: "Разкъсва се между кралицата, която му обещава корона, и другата любов към по-млада жена. Самият аз не знаех на моменти, какво всъщност иска той".

"Кралицата" Койна Русева пък призна, че - въпреки краткия репетиционен период, се чувства на мястото си и че има смисъл, в това, което прави.

"Чувствам се на мястото си, а на 11. септември ще видим дали ще поставим рекорд, или просто ще направим скокче", пошегува се тя и допълни, че и преди това е имала партньорство с Борис Кръстев и сега като "кралица" се чуди защо не го е "убила" още тогава.

Другите талантливи артисти в проекта - Ивана Крумова и Мартин Раков, споделиха, че и за двамата репетиционният период е бил много вълнуващ.

"Имаше много смях с моя персонаж - слугата. Той постоянно ме стимулираше да чопля в характера му", каза Раков. Ивана пък допълни, че това е била ролята, с която е извървяла най-дълъг път.

Композиторът Христо Намлиев разкри, че заради рязката промяна на жанра в средата на спектакъла, е подходил много деликатно към звуковата картина.