На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка останала завинаги в историята с пламенната си любов… и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.

Със сигурност, докато четете тези първи редове, веднага ви хрумват имената на Мерелин Монро, Фрида Кало, Франк Синатра и още безброй други. Но избрахме да започнем с една истинска обич, буквално заснета на лента на родна земя – а именно, историята на Невена Коканова и Раде Маркович.

Тяхната история е като сюжет за филм, която се заражда, по ирония на съдбата, на снимките на един от най- вълнуващите български филми – „Крадецът на праскови” по новелата на Емилиян Станев.  Сякаш  е естествено продължение на любовта между Иво и Лиза, която плавно преминава между актьорите в живота. Чувствата им излизат извън написания сценарий. С чар, финес,  женственост, с такт, със страст и талант, с неповторима осанка и магнетични тъмни очи, актрисата завладява мислите и сърцето на сръбския актьор.

Сами те смятат, че филмът се е получил толкова добре, защото те играят самите себе си. И тяхната любов е толкова споделена и искрена, и също толкова невъзможна. По това време Раде Маркович  е женен за една от най-известните сръбски актриси – Оливера Маркович. Коканова пък е омъжена за Любомир Шарланджиев. Постепенно между тях пламва любов. Коканова е разкъсвана между семейството си и Раде. На крачка е да се разведе, така, както прави Раде Маркович в тогавашна Югославия.

В момента, в който героят на Маркович изрича към Коканова репликите: „Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват. Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев само отронва лека въздишка, безсилен пред случващото се.

Политиката и сложните отношения между Живкова България и Титова Югославия обаче си казват думата.

За ролите си в „Крадецът на праскови“ Маркович и Коканова получават наградите за мъжка и женска роля на Фестивала на българското кино „Златната роза“, но в живота голямата награда им се изплъзва. Седем години тайнственост и болка, криейки тази невъзможна любов. Тя е любов на откраднати мигове, целувки, на тайни срещи и обреченост. 

На червения килим във Венеция обаче ги възприемат официално като двойка и именно там Раде и Невена изживяват най-вълшебните си десет дни. В началото на 70-те години двамата слагат край на бурния си роман, но остават приятели до края на дните си.

В продължение на 40 години си разменят невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им, поддържат пламъка на любовта до края на дните си. Съдбата решава Невена да си отиде от този свят твърде рано – през 2000 г., едва на 61. Раде Маркович я последва десетилетие по-късно, когато е навършил 88.

След смъртта му става ясно, че прочутият сръбски актьор е запазил всички писма на Коканова, писани тайно до него и е събрал голям архив за любимата си – нейни изповеди, съвместни снимки от кинофестивали от цял свят, както и фотоси на Невена. Според запознати Невена Коканова и Раде Маркович се виждат само веднъж след края на своята връзка. Сръбският актьор изживява тежко смъртта на своята любима Невена през 2000 г. Той не успява да се сбогува с нея. След нейната кончина той вече публично признава, че е бил безумно влюбен в българката.

"Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната”, спомня си Маркович в свое интервю.

Всеки докоснал се някога, макар и косвено, до тяхната всепоглъщаща обич вярва, че тя има продължение - във Вечността.