Пловдивският художник Любен Хранов ще представи най-новите си творби от 24 март до 14 април в галерия "Лабиринт", откриването е в 18 ч. Изложбата озаглавена "Осъзнати сънища" е едва втората самостоятелна изява в областта на живописта на младия автор, но платната му покоряват зрителя с мощ и изключително цветоусещане. Всяко едно от тях отваря нови пространства по стените на "лабиринта", в които зрителят е приканен да срещне своите видения с тези на автора и да потърси изход от хаоса на ежедневието.
Роден и израстнал в Пловдив, Любен Хранов смело продължава художествените търсения в абстрактния и символния изказ на поколения пловдивски художници като добавя и своето ярко светоусещане. Завършва Училището за сценични кадри, а след това и "Дърворезба" в Националната художествена академия в София. От малък помага в ателието на чичо си, известният живописец Атанас Хранов и така изгражда стабилна основа за своето творческо развитие.
Още с първата си самостоятелна изложба живопис през август 2021 г. в галерия "Мария-Луиза" задава посоката на творческите си търсения, показва връзката между пластичните решения в скулптурите и абстрактната геометрия в платната, разгръщането на пространството с композицията на множество планове. През 2022 негови работи бяха част от мащабната изложба в галерия "2019" "Скулптурата сега" с куратор Моника Роменска.
Настоящата изложба предствя един осъзнат автор, формиращ отличителен пластичен изказ, все по-изчистен от външни влияния и верен на себе си. Неговите работи са чест за всяка колекция.
"Осъзнати сънища” е провокация към зрителя, а доколко може да бъде осъзнат един сън, зависи от сънуващия или наблюдателя в него. Авторът разкрива, че докато рисува, е едновременно сънуващ и наблюдател, а живописта му съдържа наситеност с колорит, дълбочина и форма на композицията. Не нарушава правилата на всяка цена – използва прийомите на класическата живопис, постигайки самостоятелна реалност.
Първата създадена картина в серията платна от тази изложба е "Дълбини".
„Драматична работа се получи, оттам тръгна всичко като посока и естество. Не знам защо, но все се взирам навътре”, споделя Любен Хранов.
„Хвана ли четката, променям действителността, субективното става обект. Изкарвам състояния и невидими пространства. В повечето случаи тръгвам от мъгла, докато стигна до желаната конкретика на композиционната форма, като по-скоро оставям усещане за образ, отколкото да акцентувам на това. Летенето е корекция на падането”, казва още Хранов.
