Медицински университет – Пловдив организира кръгла маса на тема  „Обединени при лечението на белодробен карцином“. На събитието присъстваха около 50 медицински специалисти - биолози, патолози, онколози, гръдни хирурзи, пневмолози и фтизиатри  от лечебни заведения в града, както и университетски преподаватели и представители на фармацевтични компании.

„Казват, че злокачествената клетка е по-умна от 100 онколози взети заедно, но не и от цялата медицинска и фармацевтична гилдия. Злокачествената клетка е винаги една крачка пред нас със способността си да се адаптира и развива резистентност, което си е направо индикация за интелигентност“, заяви по време на откриването на форума ректорът на МУ-Пловдив чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев.

Той акцентира на мястото на Университета в борбата с белодробния карцином, отбелязвайки, че първата пулмонектомия в България е направена преди 66 години от проф. д-р Янко Добрев. Годишно в катедрата по гръдна хирургия към МУ - Пловдив се извършват около 25% от тоталните резекции на белодробен карцином, които са между 80 и 100 случая на година.

Като стратегическо направление в МУ – Пловдив е персонализираната медицина и фармакогеномиката на  онкологичните заболявания. В тази връзка е създадена Катедра  по клинична онкология и два много важни центъра – Морфологичния изследователски център и Центъра по персонализирана медицина и фармакогенетика.

Проф. д-р Виктория Сарафян, зам.-ректор на МУ–Пловдив отбеляза, че основна цел е да се осигури комплексна грижа за пациента. Университетът разполага с инфраструктура, с катедрите по Клинична онкология, по Медицинска биология, по Обща и клинична патология,  Университетските болници, с техните клиники и отделения по гръдна хирургия и партньорите от Българската асоциация по персонализирана медицина.

„Персонализираната медицина е приоритет за МУ – Пловдив, защото тя гарантира един прецизен подход, свързан с превенция, с диагностика, с терапия и с мониторинг. Предимствата са точната диагноза, оптималната терапия, прецизираните медикаменти, повишената безопасност, по-малкото странични ефекти и не на последно място по-малката загуба на средства и икономическата ефективност на едно персонализирано лечение.“, каза още проф. Сарафян.

Обзорно представяне с данни за заболеваемостта и анализ на сегашния алгоритъм при лечение на белодробния карцином, както и възможностите за интердисциплинарен подход в диагностиката и лечението му направиха проф. д-р Виктория Сарафян, която е и ръководител на Катедрата по Медицинска биология, проф. Жанет Грудева – ръководител на Катедрата по клинична онкология и Доц. Веселин Беловеждов – ръководител на Катедрата по обща и клинична патология към МУ - Пловдив.

Анета Пиперкова от БАПЕМЕД представи оперативните и организационни дейности свързани с диагностиката на белодробния карцином. Тя отбеляза, че към момента диагностиката на една голяма част от използваните биомаркери не се реимбурсира в България и поради тази причини това се извършва чрез пациентски програми, които се обезпечават и се финансират от фармацевтичните компании. Програмите са безплатни за пациентите и за лечебните заведения и са достъпни за всички пациенти на територията на цялата страната.