Млади момичета плетат венци и ги пускат в реката в търсене на своя любим на днешния Лазаровден. Те пеят, за да изразят надеждата, че венците им ще попаднат в ръцете на момче, което харесват.

Лазарките се обличат в традиционни носии, обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.  Според стари предания, мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Двата празника - Лазаров ден и Цветница са свързани с началото на пролетта и разцъфването на природата. Обичаят лазаруване започва със седянка. Едно от момичетата се провиква: Лазаре! Иде Лазар, ходи по полени - трева гази до колене. Скоро го срещнете! Отворете нови порти да улезне Лазарица, до пошета по дворове... След това лазарките вървят, носейки кошнички за яйца пеят: „Разтвори се горо, водо, да преминат лазарици. Да не трошат криви пера, криви пера паунови".

Като влязат в дома, където ще лазаруват, пеят на домакинята: „Размитай Стано, дворове, и мо, нареждай Стано, столове и мо, ще ти дойдат гостове, ще ти дойдат лазарки". След като стопанката ги кани да седнат, те й казват, че не са дошли да сядат, а да попеят и поиграят за здраве и плoдородие на дома. Пеят: „Стопанке, пролет е! Нека цъфтят цветята, нека пеят птиците в двора ти и играят лазарки - пременени и нагиздени".

Лазарката отива и поставя кърпа на рамото на детето в къщата и казва: „Лаленце се люлее Лазаре, на зелена ливада, то не било лаленце, Лазаре, най-ми било мъжко детенце. Във ръка цвете държеше, за лазарици питаше...". Стопанката дарява лазарките с пуканки, ябълки, бонбони и ги благославя: „Благодаря ви, лазарки! Господ здраве да ви дава! Да сте живи и здрави! Догодина пак да дойдете, да ни поете и да ни поиграете за здраве, за здраве и берекет!".

На Лазаровден се почита и паметта на мъртвите, като се раздава жито. На трапезата се слагат само постни ястия, на утрешната Цветница е разрешено да се яде и риба.

Корените на този обичай са с вековна древноезическа история. Според Библията на този ден Иисус влязъл в Йерусалим и разбрал за смъртта на своя верен приятел Лазар. Отишъл при гроба му и извикал три пъти „Лазаре, излез“. Така Лазар бил възкресен. Смята се, че което е посято на Лазаровден, покълва бързо, животните напускат леговищата си и природата се преражда.

Лазаровден е първият от трите големи християнски празници, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден. Той винаги се празнува в съботата преди Страстната седмица. Името на празника има древноеврейски произход и означава „Божия помощ“.

Днес има и именици. Това са всички, които носят името - Лазар, Лазарин и Лазаринка, Лъчезар