Художникът Лъчезар Бояджиев ще разкрие какво е общото между палмите, комфорта и хвърчащите градове, населили изложбата му „Уютни дистопии“, в галерия SARIEV Contemporary днес от 14 ч. Творбите в нея са създадени между 2004-2018 г. и представят гледната точка на автора към тема, която го вълнува отдавна -  градовете и териториите.

По време на тура ще имате възможността да чуете повече за концепцията, залегнала зад името „Уютни дистопии“, както и да разберете къде се крие вдъхновението зад всяка от творбите в изложбата.

„Уютни дистопии“ се организира в контекста на ретроспективната изложба на художника в Софийска градска художествена галерия – „Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекалено късо и доста тясно)”, която бе открита на 14 февруари.

Лъчeзар Бояджиев е един от най-влиятелните художници в България и от България, въпреки факта, че рядко прави самостоятелни изложби, особено в страната. Но неговите участия в групови артпроекти, кураторски инициативи, централното му място в теоретични школи и образователни курсове, статиите, писмените и устни коментари на събития, въвлечеността му в дискусии, остроумните му заглавия за изложби оставят уникална и трайна следа върху колебливите, почти невидими, трудно формулирани, но енергични масови амбиции на художествената ни сцена. Присъствието на този художник не просто в изкуството, но и в представата ни за него обхваща широки пространства – от корицата на сборника „Ars Simulacri“ (Изкуство на симулацията) през 1989 г. до носенето на червени токчета в акцията „Извърви километър в нейните обувки“ пред НДК в София миналата година.

В продължение на доста време работата на художника Лъчезар Бояджиев е съсредоточена върху идеята за предоговаряне като задължително условие и за човешката природа, и при обществените отношения. Предоговарянето е в основата на онова, което привиждаме като западни интелектуална мисъл, култура и общество изобщо. От формата, цвета и медията до пола, вярата, етиката, архитектурата, науката и философията, всяка система в съществуването ни е в безкраен процес на предоговаряне. Лъчезар Бояджиев неуморно изследва как въображението надмогва ограниченията и в края на краищата променя сложни социални, икономически и културни системи, преодолявайки разграниченията между действителност и представа.

Той смята за възможно да смесва политическата, религиозната, медийната, битовата, поп-културната и т.н. символики и така да създава дифузни зони, където мисълта, фикциите, фантомите започват да влияят върху живота. Схващането му, че истината няма собственик, че е мнение и свързана с него верига от смисли, го прави убеден стожер на автономията на творчеството, на свободата на художника. Неслучайно осъзнаването му като художник се случва в момента на разцвета на постмодернизма, но не на академично-схоластичния му вариант, изследващ „смъртта“ на различни явления в културата, а във времето на жизнените, сочни, смели, борбени и сексапилни визуални изкуства. От това да бъде не само съвременник, но и „съпространственик“ с такива художници като Робърт Лонго, Джулиън Шнабъл, Кийт Харинг, Синди Шърмън, Дейвид Сали, Нан Голдин, Барбара Крюгър, Джени Холцър, Джеф Кунс, Жан-Мишел Баскиа и много други в Ню Йорк през 1980-те Лъчезар Бояджиев извлече максимални (и за нас) художнически ползи, пише за художника Яра Бубнова.