2020-а – годината на дистанцията, страха от неизвестното и   затворените храмове на изкуството. Такава е тя в очите на онези, които обичат театъра, операта, книгите, киното… Обичат духовна храна!

А началото й никак не предвещаваше подобна мрачна картина. Закрихме Европейска столица на културата, афишът на града бе богат и пълнокръвен с изложби, театрални премиери, литературни срещи и още, и още.До 8 март, когато стана ясно, че хората на изкуството ги чакат тежки времена. Със затварянето на държавата, под ключ останаха и културните институции.

Независимо от това – с неимоверните усилия на артисти и организации, Пловдив отбеляза няколко забележителни постижения. Немалка част от тях се случиха с подкрепа на отдел „Култура, археология и културно наследство”, които направиха и невъзможното да спасят събитията от културния календар на града. И, да – въпреки трудните времена, голямата част от тях се случиха. Бяха местени, преформатирани, но се случиха.

Общинският съвет пък гласува целеви суми за подкрепа на Драматичния и Кукления театри, на Операта, които успяха да реализират мащабни събития, въпреки че те трябваше да се случат през програма „Наследство” на фондация „Пловдив 2019”. Решено бе обаче да пренасочат изданията си 2021-а, а с отделените целеви пари реализираха други формати.

Ето и най-интересните събития, които оставят следата си през 2020 г.

През февруари Етнографският музей показа реставриран и експониран хамам от османския период (XVI – началото на XVIII век). Той беше разкрит при фасадната реставрация на сградата през 2017 г. Проучването показа, че по време на изграждане на къщата на Аргир Куюмджиоглу (1847 г.) сградата на хамама е била вече полуразрушена. На място бяха идентифицирани три помещения от хамама, разположени последователно едно след друго. 

Музикалната класика – властелинът на 2020 г. Два фестивала, напук на здравната криза, направиха така, че Пловдив да се превърне в зона на мащабни и авторитетни музикални събития. Става дума за бутиковото издание на фестивала Opera Open и на Дни на музиката в Балабановата къща.

Каквото и да си говорим, да имаш шанса да аплодираш заедно с Райна Кабаиванска учениците й на Античния театър и да се наслаждаваш на изпълненията на бляскавата звезда на световната опера Соня Йончева, си е привилегия, на която се радваха именно пловдивчани. И то в година, когато най-големите световни театри стояха под ключ и стотици хиляди музиканти свиреха само от терасите си. Това преживяване ни подари Opera Open. Към забележителните събития  можем да добавим откриването с мултимедийния спектакъл „Вратите на съня”, колаборацията с актьорите Бойко Кръстанов, Владо Пенев,  Захари Бахаров, Малин Кръстев, Теодора Духовникова, Юлиан Вергов за спектакъла „Поетите и музиката”, концерта на Веско Ешкенази, спектакъла „Музика на мира” с представянето на Ленинградската симфония на Шостакович и на „Оцелелият от Варшава” на Шьонберг.

Дни на музиката в Балабановата къща пък ни зарадва с незабравима среща с великолепната Красимира Стоянова.  Оперната прима представи учениците, а събитието се случи в Малката базилика. Фестивалът предложи и срещи с виртуозите Лия Петрова, Виви Василева, Василена Серафимова.

Стинг на тепето – това бе поредното знаково събитие, което беляза музикалния живот на Пловдив в тази сложна година. Десетки пловдивчани се наслаждиха на истински музикален празник на Бунарджика. Пръв на сцената се качи Боби Вълчев. Сред изпълнителите бяха струнен квартет Класик Вю на Пловдивска Опера, триото на Станислав Арабаджиев с прекрасния Арнау Гаррофе, младата, красива и талантлива арфистка София Колева, оркестърът на Старозагорска опера, Военен Биг Бенд -Стара Загора, Петър Салчев. Великолепната музика на Стинг в симфоничен аранжимент огласи Хълма на Освободителите в рамките на необикновения концерт Sting The Opera.

Финалът на забележителните музикални събития, родили се специално за Пловдив, постави концертът за Международния ден на музиката. Стълбите на Дома на културата „Борис Христов” се превърнаха в сцена, а фасадата в екран за мултимедия.

Театърът като перла в короната! Актьорите също записаха забележителни постижения. Драмата започна с премиера на „Експрес ХХ век”. Знаковото и вълнуващо събитие обаче бе премиерата на „Закуска в Тифани” – велолепна интерпретация на класическата творба на Труман Капоти, поверена в ръцете на проверен екип начело с режисьора Диана Добрева. Вълнуващият спектакъл нямаше дълъг сценичен живот заради локдауна, но тепърва ще трупа почитатели, защото е изключително въздействащ, човешки и верен на художествения текст. Той бе реализиран с помощта на Община Пловдив.

От субсидията на местната власт се възползваха и куклениците, които за пореден път зарадваха Пловдив с великолепно издание на TheatAir. Актьорите зарадваха и с премиери на „Кученцето, което не може да лае” и „Приключение с маймунка”, но вторият им голям принос към забележителния афиш на града във времето на ковид кризата бе фестивалът „Месец на: Джани Родари”, реализиран с помощта на Министерство на културата. 

На терена на театъра се случи и фестивалът „Сцена на кръстопът”. Макар и различен, без традиционните представления, той беляза Пловдив с няколко ключови събития. Едното бе откриването на релефа на основателя на фестивала Стефан Данаилов и именуването на Камерната зала, която вече носи името на великия български актьор. Финалът пък бе едно вълнуващо и интимно представление под звездите, в което учениците на Мастера разказаха своите истории, свързани с магнетичната му личност.

Над 180 възстановчици от страната и чужбина съживиха историята на града с фестивала "Пловдив - древен и вечен: история , етнология, култура и изкуство" на някои от най-емблематичните локации за градa. Зажаднялите за вълнуващи събития пловдивчани се стекоха на Главната за пищното шествие и възстановките на древни ритуали, а после се събраха в парк Лаута, за да пострелят с лъкове, да гледат битки и да се потопят в света на древния град. Оценката за успешността на фестивала дойде и от самите участници, които обявиха Пловдив като най-голямата арена за подобно събитие в цяла България.

Юбилеите в изобразителното изкуство – под този знак мина кризисната програма на залите на Градската художествена галерия.Пловдивчаните Васил Стоев, Емил Миразчиев, Румен Жеков бяха артистите, които представиха свои юбилейни изложби. Знакови артисти за Пловдив – знакови изложби, които въпреки кризата и ограниченията достигнаха до публиката под тепетата. После кураторът Костадин Отонов представи пред публика изложбата „5/6/7“ на Дружеството на пловдивските художници с участието на 50-годишните юбиляри са Бояна Иванова, Зина Жекова и Илияна Манукова, 60-годишните Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Кольо Мишев, Никола Певичаров и Румен Жеков,  70-годишните Васил Стоев, Маргарита Джарова, Нейчо Дойчев – Д’Нейчо, Христо Николов и Янко Ненов.

В зоната на изящните изкуства се случиха и Националните есенни изложби. Те минаха под мотото „Места до поискване”. Участници бяха Албена Петкова, Антон Терзиев, Веселин Начев, Стилияна Узунова, Иван Матеев, Михаела Каменова, Павел Койчев, Греди Асса и Соня Станкова. Както се вижда, наред с утвърдени имена, имаше и по-неизвестни. Но това създаде палитрата в изложбите. Куратор за осма поредна година бе проф. д-р Галина Лардева, която не изневери на традицията всеки път да предлага на художниците тема.

Такава бе годината, която на пръв поглед бе мъртва за културата. 2021 г. пък  се очертава като година на големите очаквания, защото много от събитията, които не се случиха, ще станат факт в следващите 12 месеца. А те отсега е ясно са много – концерт на виртуозния цигулар Ара Маликян, премиера на спектакъла „Коприна” на Драматичния театър в рамките на програма „Наследство” на фондация „Пловдив 2019”, със същото финансиране се очаква и куклениците да зарадват публиката си, а Операта да направи незабравимо издание но Opera Open. Извън финансирането от общинската фондация публиката очаква с нетърпение и премиерата на оперната трупа на „Исус Христос Суперзвезда”. Очакваме и фестивалите One Dance Week с премиера на Димитрис Папайоану, както и Hills of Rock със Slipknot, Amon Amarth и още 32 банди.