Христо Мутафчиев е провел среща с новия служебен министър на културата Найден Тодоров. Това стана ясно от публикация на председателя на Съюза на артистите в България в социалните медии.

"Споделих пред него притеснението си за системната криза в сценичните изкуства. Смятам, че театрите са изправени пред фактически фалит. Националният фонд „Култура“ (НФК) не функционира, а проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) са катастрофа. Националният културен календар е финансово необезпечен. В отговор на искането за подкрепа, бях пределно ясен: Подкрепата ми към сектора и проблемите остава безрезервна. За съжаление „Сто дни толеранс“ този път няма да има. Хората на културата са в състояние на крайно обезверяване и натрупан гняв. САБ ще продължи да бъде конструктивна и безкомпромисна опозиция. Изразих сериозните си резерви към състава на екипа, с който министър Тодоров ще работи. (Нямам предвид бъдещите му заместници). Заявявам публично, че всяко забавяне или грешно решение ще среща остра и мигновена обществена реакция. Това не би било личен конфликт, а принципна позиция в защита на сектора и на всички, които работим в него. Подкрепата не се дава като кредит на доверие, тя се печели с резултати, каквито към момента липсват, най-вече заради огромните щети, които предишното управление ни нанесе", написа Мутафчиев.

След безпрецедентната криза, дошла в сектора след изключително спорния мандат на Мариан Бачев начело на Министерството на културата, със свои публични декларации излязоха от АРТО, САБ, театрите в България, независимият културен сектор и др.

Междувременно и представителите на независимия сектор в лицето на екипа на Artvent излязоха с публична позиция. Ето какво гласи тя:

"Във връзка с активизирания публичен дебат за държавната политика в културния сектор, включително позициите на директори на държавни театри и представители на независимия сектор, както и в контекста на направени обобщаващи внушения за ролята на частните културни организации, смятаме за необходимо да заявим своята позиция.

Вече повече от пет години Artvent присъства и допринася за развитието на културния и икономическия живот на България. В качеството си на организация, която реализира театрални продукции, развива публика, създава заетост и инвестира в инфраструктура и театрални представления, наша професионална отговорност е да поставим въпроса за необходимостта от въвеждането на ясна и обективна методика, категоризация и прозрачни критерии за финансиране в рамките на културната политика.

Настоящата позиция е покана за стратегически разговор за необходимостта от ясни, измерими и приложими правила, валидни за всички участници в културната среда и съобразени с динамиката и темпото на развитие на сектора.

В момента функционира система на финансиране, изградена преимуществено на институционален принцип, при която действащата методика за субсидиране е приложима единствено към държавните културни организации. Паралелно с това, извън обхвата на този модел, съществуват устойчиви и доказани участници в културната екосистема с реален обществен и икономически принос, които не попадат в рамка за оценка, категоризация и стратегическо позициониране.

Именно този структурен дисбаланс в сектора поставя необходимостта от отговор на следните въпроси: Какво реално прави един културен субект значим за обществото? По какви обективни показатели следва да се оценява неговият принос – посещаемост, обхват, устойчивост във времето, регионално присъствие, създадени работни места, икономически ефект? Защо тези критерии не могат да бъдат формулирани по начин, който да обхваща целия сектор?

Обществено известен факт е, че при купуване на билет за държавен театър към платената от зрителя сума се добавя значителна държавна субсидия, която многократно надвишава стойността на самия билет. Този модел е част от установената културна политика и има своето място в системата.

В същото време в публичния дебат широко се използва понятието „независим сектор“. Практиката показва, че значителна част от структурите, определяни като независими, функционират с различни форми на държавна или проектна подкрепа. Едновременно с тях обаче съществуват културни оператори, които работят изцяло без публично финансиране и поемат пълния финансов риск на своята дейност.

Тази разлика следва да бъде ясно разпозната и отчетена в рамките на една бъдеща система на категоризация, основана на прозрачни и измерими критерии.

В този контекст през последните пет години Artvent създаде и участва в създаването на над 40 театрални представления, реализира над 1.5 милиона продадени билета и над 2500 събития в повече от 70 населени места в страната, със средна посещаемост от приблизително 600 зрители на представление.

Преди малко повече от година създадохме и самостоятелна театрална сцена с 800 места – Театър Artvent в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия, инвестиция, осъществена без държавна субсидия, която за този период реализира над 100 000 продадени билета.

За сравнение, по данни на Национален статистически институт средният брой зрители на театрално представление в България за 2024 г. е 139, а средният годишен брой посещения на театър е 27 000. Цитираме тези показатели не с намерение за сравнение или противопоставяне, а като обективен контекст, който показва, че приносът на частния културен сектор е реално измерим и присъства значително в националната културна картина.

Работим с над 70 артисти и с десетки експерти и специалисти в сектора, създавайки устойчива заетост, изпълняваме своите данъчни и осигурителни задължения – на стойност над 5 милиона лева за пет години, и инвестираме в продукция и сценична инфраструктура. Ежедневно се изправяме пред същите организационни, логистични и творчески предизвикателства, които стоят и пред държавните театри, но при различна финансова структура и без механизъм за оперативна подкрепа.

Смятаме за стратегически неоправдано всички частни продуценти да бъдат разглеждани под един общ знаменател. Културният сектор е многопластов и включва както краткосрочни пазарни формати, така и дългосрочни инициативи със значим обществен и културен ефект. При липсата на ясна категоризация тези различия остават неразпознати и неизмерени в рамките на публичната политика.

Устойчивото развитие на сектора предполага прозрачност, отчетност и ясно дефинирани критерии. Категоризацията следва да бъде инструмент за структуриране и яснота – за ролята, приноса и мястото на различните културни субекти в националната културна стратегия, а не механизъм за противопоставяне.

Отправяме официална покана за институционален и експертен диалог, в рамките на който да бъдат обсъдени принципи и възможни механизми за категоризация, основани на измерими показатели, прозрачност и равнопоставеност.

Културата е едновременно обществена ценност и икономически ресурс. Нейното устойчиво развитие изисква ясна нормативна рамка и дългосрочна стратегическа визия."

Очевидно след близо година управление Бачев и екипът му успяха да доведат целия сектор до ръба на кипежа, а сега на Найден Тодоров ще му се налага да гаси криза и то в ситуация, в която вече никой не е склонен на отлагане и компромиси. Защото е ясно, че наследството от бившето ръководство на Министерство на културата е ясно - секторът е в червено и изправен пред непреодолими трудности без намесата на държавата. Другият сценарий е да последват примера на Радио оркестъра на БНР и да спрат работа в знак на протест.

Проблемите се задълбочават и от факта, че държавата ще функционира в удължителен бюджет поне до юни и Министерство на културата може да разчита на добрата воля на колегите си от Финансовото ведомство да се търсят полезни ходове.

Първото, което обаче Найден Тодоров трябва да направи, е да възстанови експертния капацитет на МК, защото след безпрецедентните уволнения, напускания и нови назначения, той е изправен пред непосилни битки.

От екипа му дадоха заявка, че ще предприемат действия. Министърът на културата проявява активна ангажираност към проблемите на сценичните изкуства. Още в първия си работен ден Найден Тодоров изрази сериозно безпокойство относно критичното състояние на театрите и независимите културни организации. В отговор на кризата той започва поредица целенасочени срещи с директорите на държавните културни институти, както и с представители на независимия културен сектор.

Целта на срещите е идентифициране на най-належащите проблеми, сред които: финансовата нестабилност, забавените плащания по ключови програми и липсата на прозрачна и предвидима нормативна рамка. Министърът подчертава необходимостта от бързи и професионални действия, които да гарантират устойчивост на културния сектор и да предотвратят трайни последици за институциите и техните екипи.

„Културата не е разход, а стратегическа инвестиция в обществото. Нашата задача е да осигурим условия, при които театрите и всички културни организации могат да функционират стабилно и да развиват своя творчески потенциал“, заяви министърът.

Първата серия срещи ще се проведе в рамките на следващите седмици и ще включва обсъждане на конкретни решения за финансиране, административни и законодателни инициативи. Очаква се резултатите от дискусиите да доведат до реални мерки за защита и развитие на сектора.

Министерството на културата остава отворено за диалог и активно сътрудничество с всички участници в културния сектор.

Фотография: Виктория Вучева