Пловдивският журналист Красимир Димовски представи първия си роман „Тезеят в своя лабиринт” . Книгата беше посрещната със заслужено внимание в препълнената зала на Bee Bop Cafe, а сред гостите на събитието присъстваха едни от най-големите имена от пловдивската литературна сцена – поетът Йордан Велчев, драматургът Александър Секулов, писателят Стоян Терзиев, представители от ИК „Хермес” и още много други приятели и почитатели на творчеството на Димовски. Срещата откри издателят и редактор на книгата Стойо Вартоломеев.

Стойо Вартоломеев сподели също, че в романа има много визуалност и докато го четял, пред очите му оживявали описаните случки и картини. Тогава предложил на автора да отидат до любимото му село Яврово и да видят къде точно неговите герои са битували. Първо пристигнали до малкото поточе от началото на историята, после разгледали и училището, където се развиват едни от най-страшните събития, минали през църквата, а накрая се спрели и до една полупорутена къща, обрасла в треви, в която издателят предположил, че това е къщата на Тезей.

„Книгата има много експресивно начало, отличава се също характерният словоред и прекрасният писателски сказ (вид повествование, подражаващо на стила на фолклорните творби - бел. ред.), който е много по-различен от номиналния литературен език,” – допълни Вартоломеев. – „Писатели, които умеят да изразят себе си чрез езика, принадлежащ на героя им, очевидно имат огромен талант.”

Модератор на срещата беше литературоведът и преподавател Младен Влашки, който разкри основните качества на книгата. Като например, важността на правилно изпълнената интерпретация, обработка и поднасяне на мита, особено ако той е толкова популярен, какъвто е „Тезей и минотавърът”. На второ място отбеляза и работата със сказа, като подчерта, че в българската литература няма книги, изцяло съставени в него, освен „Чамкория” на Милен Русков.

„В книгата на Краси Димовски човешкото и природното постоянно работят заедно – отблъскват се, събират се и отново се отблъскват. А схемата на оригиналния мит по никакъв начин не се крие – главният герой също се казва Тезей, имаме героиня Ариадна и един трети персонаж – Бичето, който постоянно излиза от смъртта, докато най-накрая Тезеят не го убива. И също от мита е взет духа на преплитането на модерното с първичното, което се разиграва не като действие в един лабиринт, а се изгражда като лабиринт в мислите и чувствата на Тезеят. А това ни кара да наблюдаваме едно по-скоро психологическо движение, а използването на сказа за изграждането на въпросната психологическа картина досега в българската литература не е правено,” – разкри още Младен Влашки.

След всичко казано от неговите колеги, дойде ред и авторът Краси Димовски да  каже няколко думи.

„В един роман трябва да има няколко пласта, като единият да бъде предназначен за читателите, търсещи сюжета, друг – за езиковите положения, после трети, четвърти и т.н. Затова не е и необходимо да има бележки под линия – всеки си открива сам информацията, от която се вълнува.”

Авторът допълни още, че получената трилогия е по-скоро тази на идеята и на мисълта, се развиват в едно и също малко географско пространство, което в романа се сблъсква и с голямото човечество.