В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последният ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже.

Предварително се избира водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“.

Коледарите обикалят къщите от полунощ до изгрев слънце. В народните представи тогава се появяват караконджули, таласъми други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока.

Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Коледарите си избират цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер,гайдар и певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. Момците са облечени празнично с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета , попа или даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и пара. Домакинята пък дава жито, от което коледарите трябва да поръсят из къщата, за да се народи през идващата година.