от Божидар Чеков, Париж

Имало ли е надпревара между Америго Веспучи и Христофор Колумб? Безспорно. Съперничеството между завоевателите не спира с двамата откриватели. Посоката на всички европейски кораби през Средните векове е към западното полукълбо. Целта им е намиране нов път към Индия.

Заобикалянето на Африка, което Магелан осъществява, е прекалено дълго и рисково. Още с първите стъпки на американска земя европейците наричат местното население „индианци“, защото мислят, че са достигнали крайната цел – Индия. През 1519 г. дебаркира в Санта Круз завоевателят на Мексико – Фернандо Кортес.

Испанците започват насилствено покръстване на туземците, което е съпроводено с масови кланета. Френският крал Франсоа I-ви следи ревниво случващото се зад океана и само пет години след Кортес първите френски фрегати влизат в Мексиканския залив. Новите завоеватели не се интересуват от религията.

Те избягват битки с туземците и предпочитат да преговарят с местните вождове. Пробиват си път по течението на Мисисипи. Войниците нямат нищо против хубавите индианки. От смесените бракове се раждат първите метиси. Благодарение на „френския подход“ пратениците на Франсоа I-ви напредват по-лесно от испанците.

Там където минават основават лагери с укрепления, които по-късно стават градове – Ню Орлеан, Луизиана, Сент Луис, Детройт, Монреал. Франсоа I-ви e „бащата“ на френския ренесанс. Той е привлякъл европейския интелектуален и творчески елит – архитекти, художници, музиканти.

Амбициите му обаче надхвърлят границите на Европа. Кралят съзнава, че за да разраства влиянието на Франция, не бива да оставя изследователската и мисионерска дейност на конкурентите си – Испания и Португалия. Богатствата на Азия са негов приоритет. „Пътят на коприната“ обаче минава през Турция, която е стъпила на Дарданелите.

Въпреки, че има добри отношения със султана, Франсоа I-ви не желае да зависи от него. Поради това той упорито инвестира в няколко поредни експедиции към Америка. Най-известната от тях е тази на Жак Картие, който през 1534 година открива Канада. Неговият наследник на трона на Франция – Анри IV-ти продължава активно да подкрепя колонизацията на Америка.

Френските изследователи вече са завзели територия от Мексиканския залив до „Големите езера“ на север и до Rocky Mountains на запад. Наричат я Nouvelle France – Нова Франция. Надеждите за откриване на пролив към Тихия океан постепенно намаляват. В замяна на това основаните от французите градове се радват на икономически подем.

Населението им се занимава с лов, земеделие и добиване на полезни изкопаеми. Търговията с Европа е много доходна за колонизаторите. Корабите тръгват към Стария континент натоварени с кожи, цветни метали и сушена риба. Междувременно във Франция избухва войната между католици и протестанти.

Паметникът на Кадилак в центъра на Детройт 

След Вартоломеевата нощ към Америка тръгват хиляди хугеноти. Тази протестантска вълна не се харесва на католическия испански корпус и на много места, където двете общности се допират, избухват въоръжени сблъсъци. Най-ожесточените битки са във Флорида. Те приключват с изтласкване на хугенотите на север към Канада.

През 1682 година в Мексиканския залив дебаркира нова френска флотилия начело с Робер Кавалие де ла Сал. Освен предприетите военни и научни експедиции, той дава ново име на колонията. Занапред, вместо Нувел Франс, тя носи името Луизиана в чест на краля Луи XIV. Територията ѝ е голяма колкото „европейска“ Франция.

Тя се простира между Нова Испания на запад и нова Англия на изток. В Европа Луи XIV -ти приключва няколко победоносни войни, но разходите за тях са огромни и държавната хазна е празна. Страната е пред фалит.

Тогава се намесва един милиардер от Тулуза – Антоан Кроза, притежател на десетки товарни кораби, които кръстосват всички океани. Той склонява краля да му продаде Луизиана и в замяна налива достатъчно пари за да спаси бюджета на държавата. Успешен предприемач, Кроза веднага разбира, че държи в ръцете си „шансът на живота“.

С размах той се впуска в отглеждане на тютюн, търсене на злато, сребро, мед и други полезни изкопаеми. Територията с която разполага е огромна, но обезлюдена. Собственик на търговска флотилия, Антоан Кроза започва да заселва Луизиана с емигранти. Първоначално това са криминално проявени, скитници, проститутки и изоставени деца. За войниците той внася девойки от френската провинция, деца на бедни семейства.

Маята обаче не хваща. Децата, които се раждат растат бавно, и липсата на работна ръка спъва проектите. Развитието на Луизиана се нуждае от много повече послушни и изпълнителни работници. Съседната територия, окупирана от англичаните, среща същите проблеми. Тази обща необходимост намира разрешение с вноса на роби от Африка.

Корабите на Антоан Кроза се включват активно в търговията с негри. Нуждите са огромни, печалбите също. Френският търговец обаче има един проблем, който за времето в което живее, няма разрешение. Това е неговият произход. Кроза няма и капка „синя кръв“. Той е типичен представител на една нова класа, съставена от предприемчиви мъже, коренно различни от аристократите.

Това е зараждащата се буржоазия. Тя заплашва потомствените богаташи. Антоан Кроза купува хотел „Риц“ на площад Вандом. Дава приеми в Елисейския дворец, който също е негова собственост. Прави всичко възможно, за да спечели благоразположението на аристокрацията, но резултатът е обратен.

Блясъкът на богатството му предизвиква ревност и ненавист в редиците на благородниците по рождение. Губернаторът на Луизиана - Антоан де ла Мот Кадилак, пише убийствени доклади срещу него до кралското обкръжение. Слухове за спекуланта милиардер плъзват по горните етажи на кралството.

Привлечен под отговорност от данъчните власти, богатият търговец едва се спасява от затвора. Със смъртта на Луи XIV-ти приключва ерата „Кроза“ в Луизиана. Днес в Ню Орлеан една малка улица носи неговото име.

В центъра на Детройт е издигната брозова статуя на бившия губернатор Кадилак. Благодарение на известната марка американски леки коли, днес името му е познато в целия свят. В продължение на 50-60 години границите на Луизиана се местят под ударите на англичани и испанци. Френските преселници също се местят следствие на етнически сблъсъци. Техни експедиции продължават дейността си.

Те стигат до Мисури, Канзас и Санта Фе. В трите части на североамериканския континент, разделени между Испания, Англия и Франция, се появява едно ново поколение деца на емигранти, което осъзнава, че надменните европейци го считат за хора от „втора ръка“. Това гражданско проглеждане най-бързо „узрява“ в английската колония „Нова Англия“.

маркиз Дьо Лафайет 

Монополът върху търговията с Европа, контролът върху всички икономически отрасли и данъците, които бирниците събират, задушават местната инициатива. Тринадесет „английски“ щата се обединяват и въстават победоносно срещу английската корона. През 1786 година е публикувана конституцията на Съединените американски щати, пропита с идеите на френските просветители Жан-Жак Русо, Волтер и Дидро.

Тя отхвърля монархо-феодализма, като форма на управление и прокламира равноправието между гражданите. Младата модерна държава обаче граничи с колонията Луизиана, където господства някакъв архаичен социален строй, който напомня робовладелския. Белите френски колонизатори експлоатират извън всякакви човешки правила чернокожи роби.

Подобно съжителство е обречено. Американският президент Томас Джеферсън, отявлен франкофон, е в затруднение. Удвояване на площта на щатите с присъединяването на Луизиана е съблазнителна идея. Как? Чрез война с Франция? За да бъде победоносна тя, той не може без мощен съдружник.

Томас Джеферсън 

Единственият възможен съдружник е само Англия, същата тази Англия, която младата американска армия е победила току-що? Решението е много трудно. От друга страна, французите са най-добрите приятели на младите американски щати. Стотици френски доброволци се присъединяват в боевете за освобождение. Много от тях загиват.

Освен това френският аристократ Лафайет е началник-щаб на американската армия. Джеферсън предпочита да преговаря. Той изпраща Роберт Ливингстън в Париж. Развръзката е бърза и изненадваща. Американецът заварва Бонапарт в затруднение. Френският император не желае да праща войници в Карибите за потушаване на негърските бунтове.

За войната с Англия той се нуждае от пари и свежи бойци. Наполеон посреща Ливингстън с облекчение. На 30 април 1803 година без знанието на парламента той подписва продажбата на Луизиана - колония, която се простира на 2 милиона и 144 хиляди кв.км. Само за 15 милиона долара. Това е най-губещата сделка във френската история.

Кореспондентът на Plovdiv Time в Париж Божидар Чеков е известен журналист и писател. Дедите му дошли в нашата страна от Егейска и Вардарска Македония, били са участници в Илинденското въстание. След 9.ІХ.1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в лагерите, защото с труд и пот станали собственици на ниви, лозя, мелници и фабрики за коприна. Чеков е юношески шампион на България по бокс. 

През септември 1968 г., едва 22-годишен, Божидар Чеков преминава границата. След двадесетдневни премеждия стига до Париж, където живее и досега. Завършва Висшия лицей по графика „Естиен“. Бил е директор по продажбите в хартиения завод "Лансе", близо до Гренобъл. Носител е на златен орден „Труд и почит“ на Франция.

Издал е няколко книги на български език, сред които „Стрелецът от Айфеловата кула“, „Третият светилник“ и „До Европа и назад“. Публикувал е статии в редица водещи печатни медии в България. През последните 15 години бе кореспондент на списание „Тема“.