„Красотата която споделяме” – любопитна изложба на серия художнически книги и обекти създадени съвместно от семейства в квартал Столипиново, художника Хана Роуз (Великобритания) и социалния антрополог Никола Венков (Пловдив) е подредена в Австрийския павилион до 27 септември, а след това ще гостува в СКЛАД в Тютюневия град от 16 до 29 ноември. 

Творбите отразяват години на взаимно опознаване и творчески обмен между Хана, Никола и членовете на четири семейства от една от най-лишените части на квартала. Заедно те творяха, споделяха и учеха на умения, и най-важното – слушаха другия. Изложбата разкрива художественото майсторство, устойчивостта и красотата създавани всекидневно от хората в Столипиново. Въпреки трудния достъп до условията на живот, които приемаме за базови, като вода, ток и канализация, регулярни доходи, сигурност за бъдещето си и редица други ежедневни предизвикателства, креативността и стремежа към естетика остават важна част от живота тук. Обединяващата тема за Красотата се появи естествено, както и разказите за среща, които пронизват цялата изложба. 

„Красотата която споделяме” представя резултати от този процес под формата на ръчно направени художнически книги, съвместно създадени илюстрации отпечатани върху коприна и предмети вплели се в личните отношения, които изграждахме. Художническите книги водят посетителя през различни теми и нива на среща. Една от книгите търси значенията на символите Чукур, които покриват толкова много стени, домове и човешки тела в квартала. Втора книга се фокусира върху ценността на това да овладееш средствата за общуване с другия и да споделяте език. Придружена е от два обекта: ръкописен речник от 27 страници с думи на турски и български, които местна жена сметна за важно да напише за Хана и Никола, както и шал с фрази на френски, които тя искаше да научи за когато се присъедини към сина си във Франция. Отпечатаният шал е красив подарък от Хана, който тя може да носи, но и да използва за справки при нужда. Трета художническа книга документира творческия процес чрез добавяне към направеното от другия и връщането при него. Началната точка са занаятчийските умения, които някой от местните хора са развили, за да си осигурят прехрана, или просто за да разкрасяват домовете си. 

По думите на една жена, самоук експерт по мода и майстор в плетене и шиене: “Аз гледам как са го направили и се уча да направя същото. Само че трябва да измислиш и нещо ново, от себе си да добавиш – като  дойдат да го видят хората, да кажат,  това е по-хубаво от онова в магазина!” 

В процеса на „Красотата която споделяме” семействата в Столипиново станаха сътрудници, учители и артисти. Но повечето от хората, които така топло ни поканиха в домовете си, поискаха да останат анонимни – поради страха и несигурността, в които живеят. Несигурната им ситуация крие риск за всеки стъпил в светлината на публичността да стане жертва на журналистическата ярост, обществения расизъм и пристрастните български институции. 

В този труден български контекст „Красотата която споделяме” цели да постигне възможности за грижлив и внимателен диалог. Изложбата среща хора, които рядко напускат своята безопасна махала, с публиката. Самият процес беше съставен от постоянен диалог и внимателен обмен. На финала му всеки участник е еднакво съавтор на творбите, които виждате в представянето. 

Хана Роуз е художник по социално ангажирани изкуства, базиран между Великобритания и България. В работата си се стреми да развива овластяващи пространства на близост, в които могат да се състоят креативност и себеизразяване. Родена в 1990 г. в Нюкасъл (Великобритания), Хана се обучава при майстора по ситопечат и общностно изкуство Клер Сатоу. От 2011 г. се занимава със партисипативни изкуства: съорганизатор на пътуващо кино, провежда занимания по творчество и езиков обмен за мигранти, както и води отворени работилници към Женската библиотека в Глазгоу и Edinburgh Printmakers. Има специализации по литография, ръчно леене на хартия и арт-терапия. Нейните проекти и изложби са показвани в Glasgow Open House (Глазгоу), Format Gallery (Нюкасъл), The Star and Shadow (Нюкасъл), Tour et Taxis (Брюксел), Peace Paper Studio (Хамбург), Отсреща (Пловдив), Артнюзкафе (Пловдив). 

Никола Венков е социолог и антрополог. Основните му интереси са насочени към пресичанията на власт и маргинализация в политическото многообразие на градския живот. За докторската си степен изучава политическите залози около реконструкцията на Женския пазар в София. От четири години опознава сегрегираните общности в кв. Столипиново (Пловдив) и смята, че е още в началото. Работата му включва и сътрудничества с артисти – с екип от 8 творци в документалната инициатива „Невидимият Женски пазар” (2013) и работата му с Хана Роуз от 2017 насам. Ръководител на изготвянето на Гид за творци при намеси в Столипиново и в маргинализирани общности (2016). 

Няколко семейства в Столипиново станаха артисти, наши учители и сътрудници. Те донесоха много различни умения и опит. От 6- до 60-годишни – всеки наш партньор изведе проекта още напред. Но повечето от хората, които така топло ни каниха в домовете си, поискаха да останат анонимни – поради страха и несигурността, в които живеят. 

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма „Социално ангажирани изкуства” на Национален фонд „Култура” и подкрепата на „Пловдив 2019 – Европейска столица на културата”.