50 000 лв. ще дари общината на Пловдивското певческо дружество "Ангел Букорещлиев", ако предложението на кмета Костадин Димитров бъде гласувано на днешната сесия на Общинския съвет.

Сумата е включена в капиталовата програма за 2024 г. и е предвидена за ремонта на близо 100-годишната сграда, която се намира на едноименната улица в центъра на Пловдив.

Тя е строена през 20-те години на 20 в. с лични средства и труд на хористите. Залата е в подножието на Сахат тепе и е в изключително лошо състояние. Тя е практически неизползваема през зимата поради липсата на отопление. Хористите я ползват репетиционна и като сцена за малки концерти.

За ремонта и реставрацията вече има геодезически и архитектурен проект, изработени безвъзмездно от членове на Камарата на архитектите.

ПЛОВДИВСКОТО ПЕВЧЕСКО ДРУЖЕСТВО "АНГЕЛ БУКОРЕЩЛИЕВ":

През далечната 1895 година в къщата на Никола Попов се събират 18 ентусиазирани почитатели на музиката, които решават да създадат хор. За диригент е поканен Ангел Букорещлиев- учител по пеене в Пловдивската мъжка гимназия. Няколко месеца по-късно на 4-ти март 1896г. се провежда учредително събраниe, на което любителския мъжки хор е преименуван на Пловдивско певческо дружество.

След края на Първата световна война Ангел Букорещлиев отново поема ръководството на дружеството. През 1921 г. тържествено е отбелязан 25 годишния юбилей, като в концерта са включени мъжки хор под диригенството на Ангел Букорещлиев, смесен хор с диригент Панайот Георгиев и оркестър под ръководството на Петър Караджиев. В следващите години с живота на Дружеството е свързана дейността на диригентите Антон Цариградски, Христо Манолов, Иван Кочетов, Коста Николов, Никола Кенов, Борис Кочев, Светослав Обретенов, Чудомир Делчев. През 1928г. Певческото дружество се сдобива със собствена сграда, в която осъществява своята дейност и до днес. Втората световна война принуждава пловдивските музиканти да ограничат своята дейност.

Дружеството възобновява дейността си през 1946г. Диригент е Асен Диамандиев. Следващите години са белязани с големи постижения и тежки загуби - умира основателя и дългогодишният диригент Ангел Букорещлиев, Дружеството е обявено запредставителен хор на града, а Съюзът на българските композитори става патрон на състав - основно ядро е на хора към новосъздадената през 1953г. опера, през 1956 - в навечерието на своята 60 годишнина е наградено с орден "Кирил и Методий" - І степен за дългогодишната си творческа дейност.

Следват години на възход с диригенти като Месру Мехмедов, Крикор Четинян, Никола Липов, лауреатски звания и златни медали от републиканските фестивали, първите награди и специалната награда "Уелски дракон" от най -престижния хоров конкурс в Ланголен, Англия, записи и концертни турнета, участия в реномирани музикални фестивали, изпълнения на кантатно-ораториални творби под палката на на световно известни български и чужди диригенти заедно с хоровете и оркестрите на Миланската скала, Нюйоркската, Виенската, и Израелската филхармонии, на Бостонския, Чикагския, Кливландския и Лондонски оркестри с участието на световно известни солисти.

Тежката икономическа ситуация след 1990 г. засяга всички културни институции в България. Въпреки трудностите останалите хористи-ентусиасти продължават да поддържат пламъка на любовта към песента с надежда за възкресение на тлеещите традиции, за нова ера на Пловдивското певческо дружество.