Каталог събра българските национални участия на Венецианското биенале
Българските национални участия във Венецианското биенале между 1910 и 2024 са документирани в богато илюстриран каталог, който е резултат от определяната от редица наблюдатели на художествения живот у нас като изложбеното събитие на 2025 г. експозицията по проекта „Acqua alta. История на българското национално участие във Венецианското биенале 1910 – 2024“. Двуезичното издание с обем 300 страници съдържа уводни текстове от кмета на Пловдив Костадин Димитров и директора Градската галерия Красимир Линков, както и изследователски текстове на кураторите на изложбата д-р Светлана Куюмджиева и д-р Пламен В. Петров. Съставител на каталога е Светлана Куюмджиева, графичен дизайнер е Елена Дочева. Автор на графичния и изложбен дизайн на проекта „Acqua alta“ е Георги Шаров.
По повод мащабната ретроспекция, състояла се в галерия „Капана“ от 13 ноември 2024 до 20 февруари 2025 г. и разгледана от 2000 посетители, директорът на галерията Красимир Линков подчерта: „Мога да кажа, че това е един огромен труд, с една сложна координация освен с институциите, но и с артистите, участвали в съвременните павилиони, много от които живеят в чужбина. За извършената огромна работа по комуникация с галерии, куратори и творци, за осигуряването на логистиката, подходящия транспорт и в много случаи на реставрационни дейности по произведенията благодаря на моите колеги от галерията.
Може да се каже също, че трудът е незавършен, защото предстои още много проучвателна работа, а и тепърва ще има още национални участия във Венецианското биенале.“
Очакване, че този проект има потенциал да се развива и занапред изрази и заместник-кметът на Пловдив по култура, археология и туризъм Пламен Петров:
„Днес с представянето на каталога тържествуваме за завършека на първия етап на този проект, защото се надяваме, че ще има и продължение. В областта на културата в Пловдив правим значими събития, но най-вече искахме, и то се получи, да имаме един проект, който да покаже отново онова, което ковяхме през цялото време с Европейската столица на културата - 2019 и продължаваме да ковем - това ЗАЕДНО. Този проект е толкова прекрасен, защото е еманация на това ЗАЕДНО. Имаме един институционален проект, който се случи заради усилията на Градската художествена галерия, която предостави възможност за това, заради Община Пловдив, която осигури първоначалното финансиране, за да започне реализацията и разбира се заради вдъхновението на двамата куратори – Светлана и Пламен. Впечатляващ и уникален проект, който постави и нещо друго, което Община Пловдив иска да прилага в своите политики в сферата на културата и изкуството – по-сериозния акцент върху кураторския подход, зад който обаче да стои силна академична работа и проучване, за да може това да се вижда в съдържанието. Второто и по-важното, което вече се налага от културния отдел на Общината, е конкурсният принцип.“
Окрилен от големия успех на проекта за българските участия във Венецианското биенале, който завършва с представянето на каталога, екипът на общинския културен отдел проведе още един конкурс за кураторски проекти, свързан с пловдивската следа в българското изкуство. Първият от одобрените три ще се реализира още през ноември и декември тази година, а следващите два – през пролетта и късната есен на 2026 година. Партньор отново ще е Градска художествена галерия -Пловдив.
Д-р Светлана Куюмджиева припомни пътя, който измина тя като изследовател на нашите участия в най-престижното световно изложение за изкуство от първите си проучвания, започнали преди 10 години, до визуализацията на изследването с изложбата в галерия „Капана“. В периода 1910 и 2024 г. България по-скоро отсъства от биеналето, е нейното заключение.
„Това проучване започна по-скоро като протест и като институционална критика срещу това неразбиране и незнание колко е важно да участваме в такъв форум. Идеята беше да се осъществи една серия от изложби в София, но се разгърна като една голяма изложба в Пловдив, за което съм изключително доволна, защото смятам, че Пловдив е по-подходящият контекст. Това което се случи тук, действително създаде събитие, за което гигантска заслуга имат абсолютно всички участници. Все пак показаното в изложбата е само върхът на този огромен айсберг – 110 години история на българските присъствия и неприсъствия във Венецианското биенале“, каза Куюмджиева.
Тя подчерта, че изданието не е просто отражение на експозицията, а е нейна разширена версия. В каталога се съдържат документи и свидетелства за възникването на биеналето, за съгласията и дори директните откази на страната ни да участва. Публикувани са художествени произведения, които по различни причини не присъстваха в провелата се изложба.
„Но както този проект, това проучване остава отворено, така се надявам то да затвори една глава – главата на отсъствията“, завърши Светлана Куюмджиева.
За трудностите по „сглобяването на тази голяма история“ в комуникацията с художествени музеи и институции разказа кураторът Пламен Петров.
„Това сглобяване е жизнено необходимо и съм щастлив, че вече има и свой документ под формата на каталога „Acqua alta…Изкуството винаги е било политическа работа, няма и как да бъде друго най-малкото защото винаги рефлектира на средата, в която се случва. Изкуството има чудната способност да провижда, да ни подсказва процесите, които ще ни залеят в политически план. В този смисъл изкуството е много по-политическо от самата политика“, обобщи той. Каталогът може да се купи в сградите на ГХГ-Пловдив. А присъствалите на представянето получиха и автографи.
Проектът се реализира от Градска Художествена Галерия - Пловдив съвместно с Община Пловдив и с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.