Канадската поетеса Клодин Бертран ще гостува в Пловдив от 27 до 30 май  по покана на екипа на вестника на Пловдивския университет. За първи път тя дойде в града под тепетата през 2016 г., когато беше избрана за доктор хонорис кауза на вестника. 

В края на миналата година в Пловдивското университетско издателство „Паисий Хилендарски“ излезе на български език антологичната ù книга „Отломки живот“. Стихотворенията са преведени от френски от Димана Иванова. В книгата има и стихотворение, посветено на Пловдив. Стихосбирката беше представена като библиофилско издание по време на Панаира на книгата в Париж през 2018 г.

Книгата ще има и своята българска премиера на 28 май от 17.30 ч. в зала „Компас“ на Пловдивския университет.  На 29 май Клодин Бертран ще има среща с ученици от Френската езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“. 

Клодин Бертран е публикувала повече от двадесет книги, между които антологията с избрани стихове„Изгарящо червено“ (2011),стихосбирките „Последната жена“ (1991), „Мислено тяло“ (2001),„Девствени камъни“ (2005),„Страстта Африка“ (2009),„Африкански вълнения“ (2017).

Многократно е отличавана за творчеството си с национални и международни награди: „Тристан Цара“, „Френски Ренесанс“,„Награда на американските писатели-франкофони“, „Вергилий“ и др.През 2018 г. беше удостоена със званието „Кавалер на Ордена на Плеадата“.

Тя е „Заслужила Дама на културата“ на Квебек, Канада, и благодарение на активното ѝ участие в множество литературни форуми и поетични фестивали в чужбина (Камерун,Сенегал, Бенин, Чехия, Словакия, България, Румъния и др.) е наречена „посланик на канадската поезия“. През 1981 г. основава списанието „Аркада“ в Канада, на което е главен редактор в продължение на 25 години. Тя е участвала като съставители съавтор в повече от двадесет антологии и книги, между които „Възхвала и защита на френския език“ (2016) и антологията със 127 поети „Водата между пръстите ни“(2018). От 2006 г. води ежеседмично радиопредаване за литература в Монреал. Поезията ѝ е превеждана на английски, чешки, румънски, словашки,български и други езици. 

„Канада или Квебек, щом става дума за френскоговорящата част, е романтичен спомен от детските ми мечти, когато съпреживявах с книгите за велики пътешественици откриването на Америките. Моето велико „географско“ откритие в канадската поезия се случи преди две години и се нарича Клодин Бертран. Името ù може да Ви прозвучи като terra incognita, или като един от великите откриватели – първи стъпили на тази непозната земя.

Общуването ми с Клодин Бертран протече на един дъх, на един дъх прочетох и томчето с избрани стихове в превод на Димана Иванова. Идеята за нейна книга на български език се роди през 2016 година, когато Клодин беше специален гост на вестник „Пловдивски университет“ (при връчването на наградите от ежегодния студентски литературен конкурс каним писател или поет, когото избираме за „доктор хонорис кауза“ на вестника). Канадската поетеса бе първият чуждестранен член в този клуб от уважавани автори. Тъй като искахме да ù покажем най-интересното от Пловдив, а времето беше разпределено буквално до минути, не говорихме много за поезия. Имаше и езикова бариера – някой трябваше да превежда. Но един момент се е запечатал дълбоко в паметта ми – зададох ù въпроса кои поети харесва, тя ме попита кои френски поети съм чел… Точно тогава Димана Иванова, която изпълняваше ролята на преводач, излезе за малко и ние заговорихме на езика на поезията: аз казвах името на някой автор, тя отговаряше със заглавие на книга или стихотворение, рецитираше негов стих и по интонацията и блясъка в очите ù разбирах колко го харесва. Да не забравяме, че Клодин, освен поетеса и издател, е била и преподавател по френска литература в колеж. 

Сега поетичният диалог с Клодин Бертран става възможен не само за мен, но и за българския читател благодарение на антологичната ù книга  „Отломки живот“, публикувана в Пловдивското университетско издателство „Паисий Хилендарски“. В нея има стихове и от последната стихосбирка на поетесата „Африкански вълнения“, издадена през 2017 година. По желание на Клодин Бертран в края на книгата е включено в оригинал едно нейно стихотворение за Пловдив, написано след посещението ù в Стария град, както и няколко снимки от церемонията по удостояването ù с почетното звание на вестника. 

Ето какво ми „прошепна“ Клодин след като открехнах „вратата“ на нейната книга: „Аз съм една продължителна гласна буква в този безкраен пейзаж в търсене на нечия красота, на красотата на истината… това умопомрачително намерение ми казва много повече от всичко. То сваля маската на видимото, за да го въздигне духовно.“ И пак там: „Може ли да се покаже цялата дълбочина на нещо само с един лек жест? Има гърди в докосването, сърце в сърцевината. Този, който обича, има само едно желание: да наруши правилата на „аз-а“.

Надявам се стиховете в „Отломки живот“ наистина да нарушат евклидовото пространство на ежедневието и да ни накарат да заобичаме поезията на Клодин Бертран”, пише в предговора на книгата Тильо Тилев.