Как Пловдив празнуваше 1 май през соца
Фотографии: Ретро Пловдивъ
Герои на труда, ударници, стахановци, многомашиннички, първенци в социалистическото съревнование – няма да е лесно да обясните на днешната младеж какви са били тези култови фигури от епохата на социализма. Те бяха и главните герои на бойния празник на труда – Първи май, който всяка година се почиташе със задължителни манифестации.
Героите на труда винаги маршируваха в челните редици на манифестантите, а гърдите им бяха окичени с ордени за заслуги на трудовия фронт. Тържествените колони с работници и служители с развети червени знамена минаваха пред трибуната и скандираха „Слава на БКП“, „Слава на КПСС“, „Вечна дружба“, „БКП – КПСС”, „Единни с партията“, „Ленин, Сталин, Димитров!”, (по някое време Сталин изпадна от троицата).
От високоговорителите ехтеше „Дружна песен нек да екне, песен, песен на труда! На сърца ни да олекне, да живей, живей труда!“ или пък „Работници, работнички, от вси страни, сплотете се!“. Върволицата от трудещи се приветстваше партийното и държавно ръководство, а на трибуната освен партийните ръководители бяха и челниците в труда.
„Присъствието беше задължително и мърдане нямаше. Партийната секретарка минаваше с един списък по стаите в службата и срещу подпис съобщаваше на всеки поотделно къде и в колко часа е сборния пункт. Допълваше – ей, и да носите цъфнали клонки или цветя, никой да не забрави!“, спомня си пенсионер с многогодишен опит в манифестациите. След манифестацията следваше тържествен обяд в някой ресторант или вкъщи на печено агнешко.