От Наталия Стоева – екскурзовод и Методи Крумов – уредник в експозиция „Възраждане” на Историческия музей

Тази година се навършват 170 години от построяването къщата на Димитър Георгиади – паметник на културата от национално значение. Днес в нея се помещава експозиция „Българско възраждане“ на Регионалния исторически музей - Пловдив. 

Сградата се намира в архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“. Построена е през 1848 г. от един от най-прочутите майстори-строители на Османската империя – хаджи Георги.  Роден в родопското село Косово, Георги още от дете чиракувал като строител. С течение на времето събрал своя собствена група (тайфа).  Въпреки, че не притежавал архитектурно образование, той се наложил като един от най-добрите майстори в рамките на империята.

Къщата била построена по поръка на Георги Кендинденоглу – виден пловдивски гражданин, първомайстор на абаджийския еснаф. По онова време окончанието „оглу“ се поставяло в  края на фамилията в знак на уважение. Това свидетелствало за богатството и авторитета на човека. Скоро след градежа, първомайсторът оженил дъщеря си за богатия солунски търговец – Димитър Георгиади и младото семейство заживяло там.  

Интересен факт е, че основите на сградата са положени върху стари римски градежи. Могат да се видят запазени части от водоносната система. В избата има кладенец, който функционира и до днес.

Домът е издигнат на източния склон на Небет тепе  под старата градска крепостна стена. Състои се от изба, приземие и два етажа.  В отделна ниска пристройка се намирали банята, пералното помещение и дърварника.

Сградата е масивна, симетрична и е украсена с богата орнаментика. Направена е напълно в духа на пловдивските къщи от средата на ΧΙΧ век. Такива постройки показват пищния живот, който са водели пловдивските първенци, търговци и лихвари по онова време.

Както повечето заможни родове, така и пловдивските чорбаджии често организирали тържествени приеми. Семейство Георгиади посрещало своите гости в голям и просторен салон на първия етаж, наречен хайет. През вграден в стената чучур течала розова вода. Това бил ароматизаторът. Много хора днес биха го сбъркали с чешма. Музикантите заедно с оркестъра стояли на специално място в хайета - естрада. Тъй като в Османската империя пиенето на кафе било много характерно, домакините дори отредили специално огнище за приготвянето му.

Последният етаж останал незавършен. В него липсват вътрешните врати, огнища, обшивки на таваните. Този етаж щял да служи за живеене на следващия поколения от рода Георгиади, но неговите две дъщери така и не създали свои семейства.

След смъртта на наследничките сградата става собтвеност на общината.

Около десет години имотът е част от жилфонд и в него съжителстват по няколко семейства.  От 1960 година обектът е стопанисван от Исторически музей – Пловдив и е обявен за национален паметник на културата. Първата реставрация е извършена през 1961 г.

В периода 2006-2007 година по проект на Японското правителство и ЮНЕСКО паметникът е напълно реставриран и е върнат към първоначалния си вид. Оформена е и експозицията, която показва историческите и културни процеси от българското възраждане. Къща Георгиади е отворена за посетители и привлича интереса както на туристите, така и на местните жители.

 Кои пловдивчани живяха в красивата възрожденска къща Георгиади във времето, когато там се създаваше експозицията на революционното движение четете скоро в PlovdivTime.bg.