Над 30 известни български писатели от различни поколения - от Антон Дончев до Алек Попов, Георги Господинов и Милен Русков, се обърнаха с отворено писмо към парламента и Министерството на културата, за да поискат ефективна законова уредба за репрографските си права и възнагражденията си от отдадени под наем книги. Става дума за събиране на отчисления от книгите, отдавани от библиотеки, както и от фотокопирането на произведения, обект на авторското право.

Ето и целият текст на писмото:

подписано от Алек Попов, Амелия Личева, Ангел Игов, Антон Дончев, Божана Апостолова, Бойко Ламбовски, Васил Георгиев, Веселина Седларска, Владимир Зарев, Георги Бърдаров, Георги Господинов, Георги Константинов, Георги Тошев, Деян Енев, Елена Алексиева, Емил Андреев, Емануил Видински, Захари Карабашлиев, Здравка Ефтимова, Иво Сиромахов, Кристин Димитрова, Милен Русков, Мирела Иванова, Недялко Йорданов, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Светослав Иванов, Теодора Димова, Христо Карастоянов, Юлия Спиридонова: 

Уважаеми министър Банов,
Уважаеми народни представители,

Причината да се обърнем към Вас е предстоящото на 15.02. 2018 г. обсъждане в Комисията по културата и медиите на НС на промени в Закона за авторското право и сродните права.

Обръщаме вниманието Ви на два нерешени въпроса, които държавата дължи към авторите на книги в качеството им на носители на авторски права. Авторите на книги – това са писателите, учените, авторите на учебници, публицистите – хората, които създават, съхраняват и развиват българския език и разпространяват интелектуалните достижения на нашето общество. 

За съжаление българското законодателство не съдържа ефективна уредба на въпросите, свързани с т.нар. "репро права", и т.нар. "право на възнаграждение при отдаване в заем и под наем на произведения". Това са съответно възнаграждения, които се дължат на авторите за възпроизвеждане на техните произведения по репрографски начин (напр. чрез фотокопиране) и възнаграждения, които се дължат на авторите при отдаване на техните книги под наем или в заем (напр. библиотеки). 

Въпреки че уредбата не е ефективна, тя съществува в ембрионален вид – като разписано в закона задължение на държавата (съгласно закона и правото на ЕС) да изплаща тези възнаграждения на авторите. 
По-конкретно обръщаме вниманието Ви на следното: 

1. Съгласно чл. 20а Закона за авторското право и сродните права авторите имат право да получат справедливо възнаграждение за отдаваните под наем или в заем техни книги.

Въпреки тази законова разпоредба Министерството на културата не е създало работещ механизъм за събиране, администриране и разпределение на тези възнаграждения. Поради тази причина държавата е в нарушение на правото на ЕС, защото не е изпълнила задължението си да транспонира Директивата относно правото за отдаване под наем и в заем и не е създала работещ механизъм за разпределение на тези суми.

2. По напълно идентичен начин стои въпроса и с т.нар. "репро права" – отчисленията, които съгласно чл. 26 от Закона за авторското право и сродните права се дължат от вносителите на репрографска техника на авторите на книги.

Неведнъж сме повдигали този въпрос. За съжаление, при последната законодателна реформа на ЗАПСП през 2011 г. правната рамка беше умишлено или по небрежност размита още повече. Това създаде непреодолими пречки пред авторите на книги да реализират своите права.

Уважаеми господин министър,
Уважаеми народни представители,

За да изпълни своите задължения съгласно вътрешното и европейското законодателство, държавата е длъжна да изработи ефективен механизъм за разпределение на тези средства, която да съдържа като минимум отговор на следните въпроси: кой е задължен да заплаща тези възнаграждения, как да се установява техният размер - да се договаря или да се установява от държавата, как да се разпределят постъпилите суми между правоносителите.

Нищо от това не се е случило вече повече от двадесет години.

Когато една песен се слуша по радио, в ресторант или на обществено място, носителите на авторски права получават отчисления.

Когато един филм се излъчва безплатно по БНТ – носителите на авторски права получават отчисления. 
Ако обаче една книга на български автор се заема и чете в различни библиотеки в страната от хиляди абонати, авторът на тази книга не получава и стотинка. Това не е справедливо.

Българският писател работи в изключително неблагоприятни условия по много причини - сравнително малобройното население на държавата, неговата неплатежоспособност, а също така и практическата липса на книжарници в повечето градове и села на страната. При ниските доходи в държавата библиотеките и читалищата остават единственото сериозно място за достъп до книжовност и знание.

Духовното оцеляване на нацията ни е свързано с библиотеките и книгите. И докато сме свидетели на все по-засилено търсене на съвременна българска и преводна литература, фондовете за книги продължават да не се попълват с нови заглавия, което прави библиотеките и читалищата безсмислени. Защото библиотеки без нови книги са като театри без нови представления.

България ще има нужда от своите писатели, ако иска да съхрани езика си през 21. век, а физическото оцеляване на писателите е свързано с уреждането и гарантирането на техните авторски права.

Ако държавата не се чувства морално длъжна да подпомага творците си, това е избор на нейното политическо представителство и всички в обществото носим своята отговорност за това. 
Но там, където има установено от закона задължение на държавата, то трябва да се спазва от нея, защото законите важат както за гражданите, така и за държавата - този принцип вече би трябвало да се разбира от само себе си.

Задължението на държавата да осигури изплащането на тези възнаграждения на авторите не е установено само от българското право, но и от правото на Европейския съюз - съгласно Директива 2001/29, както и съгласно Директива 2006/115, отменила Директива 92/100.

Буди недоумение и друго - част от сумата, която следва да се събира от т.нар. "репро права", следва да отива във Национален фонд "Култура", а оттам – да подпомага и други творци. Ако държавата не се интересува от този свой приход, това би било показателно за отношението ѝ към културата като към нежеланото дете на обществения процес.

Считаме, че е време държавата да изпълни поне това което дължи като минимум и според закона към хората, които създават нейния интелектуален дух. 

С оглед на всичко изброено Ви предлагаме следното:

1. Да се създаде ефективен механизъм за приложението на чл. 20 а от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за начина на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде определен справедливо кръгът от задължени лица.

2. По аналогичен начин - да се създаде ефективен механизъм за приложението на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за начина на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде определен справедливо кръгът от задължени лица.