Кризата с коронавируса и наложените карантинни мерки вдъхновиха големия пловдивски поет Петър Анастасов. В дните на социална изолация той написа и посвети стихотворение на своята съпруга. Петър Анастасов е роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Бил е главен редактор на в. „Комсомолска искра“, както и директор на издателство „Христо Г. Данов“. Освен това е бил главен редактор на издателство „Христо Ботев“ и директор на издателство „Български писател“. Автор на 8 стихосбирки и на пиесите „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филма „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим".

Петър Анастасов е почетен гражданин на Пловдив, носител на награда за поезия на Съюза на българските писатели за стихосбирката „Както те обичам“, национална награда за поезия „Пеньо Пенев“, награда „Пловдив“ за цялостно творчество, Лавров „Орфеев венец“ за поезия на Литературните празници „Пловдив чете“, национална литературна награда "Николай Лилиев.

Предлагаме ви най-новото стихотворение на Петър Анастасов - "Карантина":

КАРАНТИНА

На жена ми

Обичам те!
Защото благославяш всеки въздъх
спасителна секунда въздух
за моето безпомощно сърце!

Обичам те! Защото в твоите ръце
е моят хляб и моят шанс да оживея
в циничния затвор на тая карантина.
Срамувам се, че вече свикнах с нея.

Обичам те!
Защото зная, че на път към магазина 
те чака слепият дуел
с бацилите на коронованата смърт.

Обичам те! 
Защото в края на безпаметния ми живот
разбрах, че още сме непоправимо млади,
че ти повярва в мене, че ти не ме предаде!

Ти пак се връщаш уморена и носиш хляб,
непобедена в дуела сляп с безокия злодей!

Обичам те! Бъди благословена!
И моля те, заклевам те! Живей!